Форматът RAW никога няма да бъде общоприет. Никога значи "никога", а не "в близко бъдеще". Старите фотографи помнят, че до появяването му съществуваха няколко формата, които макар и да не са мъртви окончателно днес, са имали по-радващи перспективи отколкото "суровия" формат. Появяването на RAW се свързва с това, че е сравнително по-удобен, практичен и губи по-малко информация по пътя до очите на получателя в сравнение с предходните.
Освен това дава по-голяма творческа свобода (което е трудно да се оспори) и заема не толкова много място.
Голяма част от гореизложеното е вярна само наполовина, останалата е илюзия, в която човек или сам се е убедил, или са го убедили маркетолозите. Да се опитаме да го разгледаме подробно.
Файлови формати
Днес съществуват няколко формата за съхранение на изображения, като явен лидер между тях е JPEG, създаден няколко десетилетия назад, когато скоростта на Интернет е била в пъти по-малка и се е налагало да се жертва всеки байт, за да се помести изображението на страницата, а хостинг пространството не е било така безкрайно като днес. Като следствие, форматът е получил доста старчески заболявания, от рода на "JPEG артефакти" (добре забележими при висока компресия квадрати 8х8 пиксела и ореоли около контрастните обекти - в същото време при максимално качество, те не са видими даже на голям отпечатък и с лупа), 8-битовото съхранение на данните (по-важно при редактирането, а не при съхранението на данните, защото днес повечето печатни машини не поддържат 16-битов режим) и вменената вина за загубата на дребни детайли.
Преимуществата на JPEG
Споменавайки недостатъците, рядко някой помни преимуществата на JPEG: превъзходната компресия на изображенията (а при всяко компресиране загубите са неизбежни, закон от физиката), универсалност (вадейки картата от апарата, тя може да се постави в компютъра, DVD-плеъра или телевизора, друго фотоапарат, цифров албум и да се разгледат снимките) и поддръжката на цветни профили. Може да се спомене икономията на място върху харддиска.
Има е още няколко полумъртви стандарта: GIF, PNG и TIFF. Работата е там, че не е правилно да се нарекат "мъртви", но всеки има своите недостатъци, от които в сравнение с JPEG не са получили неговата популярност. GIF, например, изобщо не е предназначен за фотография и както подсказва името му е оптимизиран за интернет графики (Graphic Interchange Format). PNG е създаден приблизително по същото време, но в началото изобщо не се е сдружил с браузерите, от което и до сега ползващите го не могат да почустват превъзходството му.
Има прекрасен формат - TIFF, който има множество възможности, включая поддръжката на 16-битово съхранение, но един единствен недостатък свежда използването му изключително в сферана на професионалната фотография: заради големия си размер този формат се използва от фотографите с една единствена цел - за печат на платени поръчки на хубави машини и за много пари. При това фотографът отива в лабораторията лично и дълго стои с оператора, правейки пробни копия в стремежа към съвършенство.
RAW
Сега за най-интересния формат. Форматът RAW е възникнал неотдавна и за основна своя задача е била предоставянето на по-големи възможности на полиграфистите. Те са свикнали да работят с формати, даващи по-голяма свобода на действие. Например, те не набират текст във формат Word заради неудобството да се пренесе в редактиращите им програми, поради многото грешки. Сега е значително по-лесно, но ние приведохме просто пример за да докажем следната закономерност: колкото по-малко изменение натрупа междинната програма върху изходния файл (в нашият случай изображения), толкова по-добре е за работата на професионалистите. Затова снимките за типографски печат се дават във формат TIFF или RAW. Смята се, че RAW е просто прекодиран в определена форма сигнал от матрицата на фотоапарата. На практика впоследствие информацията се преобразува и изрязва, допълнително се кодира и т.н. При това има неминуеми загуби, които се смятат за некритични. Именно от понятията "по-малко изкривявания" и "повече изкривявания" се ръководят полиграфистите, в тяхната работа и няколко процента са от значение.
Но къде във всичко това е фотографията? Във всеки форум ще ви кажат, че "трябва да се снима в RAW"?! Работата е в това, че там стоят техничари, начели се на статии в Интернет, и достигнали до извода, че по-добре RAW, защото се губи по-малко информация. Те снимат в RAW домашните си любимци, пътните знаци и градски пейзажи със спорна стойност. Някой от тях събират от тях HDR-и и ги публикуват във фотосайтовете.
Затова препоръката за употреба би звучала по-коректно така: "по-добре е да се снима в RAW, когато това е оправдано". А е оправдано в един единствен случай - когато предстои сериозно редактиране и голямоформатен печат (ако се вярвана специалистите по колориметрия). При това е актуално най-вече за изображения с градиенти - именно плавните преходи между цветовете могат да се "накъсат" при по-сериозни редакции. Например, ако пред вас има великолепен пейзаж с висока детайлизация (гора или трева), и фотоаппаратът е разработил всичките 100%, напълно достатъчен е и JPEG. А ако е красиво небе, на залез, с плавен преход от жълто-червено към синьо, RAW е единственното решение. Естествено, при условие, че имате време за обработка на файла и го печатате в размер, по-голяам от А4. За снимка 10х15 за окото е достатъчен 8-битов цвят и JPEG.
По форумите и в редица статии постоянно се говори, че RAW в сравнение с JPEG, съхранява повече детайли, в частност в сенките. И ако първото не е съвсем понятно, тъй като количеството детайли зависи от качествата на обектива, а форматът на записване е последния проблем (разбира се тук сравняваме с JPEG в режим fine, т.е. с минимана степен на компресия). Твърдението, че от "RAW от сенките може да се извлекат повече детайли" изисква съжо дълго копане във Фотошоп и ни изпраща в раздела на полиграфистите. Много фотографи, прилагат в конвертора към снимката стойност на контраста +25 (убивайки детайлите в сенките и светлите зони на кадъра), или S-образна крива (същото, смекчено). Заснетия с настройка на фотоапарата на нисък контраст JPEG ще съдържа много повече детайли.
Едно съмнително в съвременните условия достойнство е отсъствието на баланс на белия цвят при RAW формата, като цветната температура може да се избира в конвертора. Това поставя RAW на по-висока позиция от JPEG, тъй като могат да се лекуват грешките на фотоапарата. Проблемът е в това, че произвежданите сега цифрови фотоапарати доста по-точно самонастройват ББ, отколкото онези, които са били на пазара в момента на появата на това твърдение. Също така, ако ББ се настрои ръчно, грешките могат да се избегнат, а корекцията във Фотошоп от опитен редактор е лесно, а за начинаещите има нелоши плъгини.
След като се натегнахме на прославения формат RAW, като споменахме преимуществата му при голямоформатен печат и изваждането на детайли от сенките (с направените по-горе уговорки), трябва да погледнем и недостатъците му.
Недостатъци на RAW
Недостатъците са обратната страна на достойнствата:
* Първо, това е по-големият размер в сравнение с JPEG (минимум два-три пъти, сравнено с JPEG с максимална компресия). Повече информация - повече място за съхраниние.
* Второ, абсолютната уникалност, а именно, отсъствието на единен формат.
Не само, че всеки производител има свой фирмен формат, но и всеки модел има своя модификация. Това се изразява в това, че при покупката на нов фотоапарат вие сте принудени да инсталирате нов конвертор на компютъра си (платен или безплатен)... по-нататък: снимката във формат RAW, по своята същност е цифров негатив и не може да се преглежда на на DVD-плеър, в цифров албум или цифрова рамка. Освен това не може да се разпечатва - нито една фотолаборатория не приема снимки във формат RAW, вие сте длъжен да ги конвертирате в същия този JPEG.
* Трето, незавършеност на снимката. Например, фотографът и полиграфистът могат да видят кадъра по различен начин: фотографът може да иска по-нисък контраст и "висок ключ", а полиграфистът ще направи изображението с блестящи цветове и висок контраст - разбираемо е, че примерът е пресилен, но е лесен за разбиране. Работата е там, че RAW е "суров" формат (погледнете превода на думата raw* в речника), предполагащ допълнителна работа: лесно е да се заснемат при почивката в Турция няколко хиляди кадъра с красиви пейзажи, а колко време ще е необходимо да се конвертират?
В RAW или JPEG?
Въпрос, на който ще отговорим: в JPEG. И веднага ще направим уговорката: "с изключение на случаите, когато RAW е по-добър". А е по-добър в следните случаи:
* Вие постоянно печатате снимки, по-големи от 13х18 см. и предварително дълго ги поругавате в редактора - това касае не снимки с малки детайли, а обратно, с градиенти, заемащи съществена част от площта.
* Вие обичате черно-бялата фотография и снимате, предимно в монохромен режим (може да се настрои на формат RAW, а в менюто да се настрои в черно-бял режим - тогава превюто на снимката ще е черно-бяло, а на практика снимката ще се запамети цветна).
* Вие сте професионалист и ви плащат за качество, затова не можете да си позволите и най-малкото затруднение или неудобство. Изобщо във всички случаи, когато ви плащат за снимките.
* Вие редактирате много, това ви харесва и при това вие виждате разлика между кадрите заснети в RAW и JPEG, при еднакви параметри.
* Вие сте намерили фотолаборатория, в която честно печатат всичките 16 бита на цветното изображение и предоставят цветните профили на печатните машини, а операторът само натиска копчето "старт".
* Вие сте маниак и смятате, че да се снима в RAW е яко.
С други думи, всички кадри, имащи отношение към домашния албум, приятелите и колегите, стрийт фотографията, снимките, които не изискват редакция, всички снимки, които ще печатате в размер до 13х18 см, снимките на купони, събрания.
2009 © UncleSam
*raw
1) суров, недоварен, недопечен;
2) необработен
