Смятате, че съвременният фотоапарат се различава силно от проверените от времето антикварни модели или сапунерите от миналия век с пластмасова оптика. Грешката е ваша, в това е в дълбочина невярно твърдение и никакви принципни различия не са настъпили
- в съвременния фотоапарат не се е променило нищо за две вековната история на фотографията. Има лещи, диафрагма, която да регулира потока на светлината и свето чукствителен материал с определени характеристики. Знаете ли защо?
Отговорът, преди всичко се намира в близостта на устройството на фотоапарата до човешкото зрение: окото ими определена чуствителност (която може да се променя, като матрицата на фотоапарата, по различни правила, разбира се), има диафрагма (виждали сте, как се разширяват зениците), няма само скорост на затвора, което е обусловено от спецификата на зрението (очите получават видеопоток, а при фотоапарата резултатът е статичен). Именно затова глобални принципни промени досега не са настъпили. Да, историята на фотоапарата е отбелзала редица изменения: в началото са били огромните фотографски плаки, след това филма, намаляваща размера си в хода на прогреса, след тов са се появили цифровите матрици. Променяла се е и оптиката: отначало встроена диафрагма, после автофокус, многослойно просветляване, асферични лещи, нови добавки в самото оптично стъкло - всички те могат да се отнесат към техническия прогрес, т.е. измененията са количествени. Глобално нищо не се е променило.
Основни параметри на експозицията
Ако погледнете цифровия фотоапарат, той се състои от три основни елемента, всеки от които отговаря за свой параметър от експозицията:
- Обектив (винаги на първо място) - отговаря за стойността на диафрагмата. Диафрагмата определя количеството попадаща върху матрицата светлина, намалявайки площа на отвора, през който тя (светлината) преминава точно два пъти на една стъпка (корен квадратен от 2 е равно на 1.414141). Съвременните фотоапарати позволяват и половин стъпка, но стандартните стойности на диафрагмата са: 1, 1.4, 2, 2.8, 4, 5.6, 8, 11, 16, 22, 32, крайно рядко и повече. Това е знаменателят дроби, напр. 1/1, 1/1.4, 1/2 и т.н. Затваряйки диафрагмата (увеличивайки диафрагменото число, знаменателя), вие увеличавате дълбочината на рязкост и обратното.
- Фотоапаратът отговаря за настройката на скоростта. Експонацията е интервал от време, в продължение накойто светлината, преминавайки през обектива, ограничена от диафрагмата, се проектира върху плоскостта на светочуствителния елемент (матрици, филми). В съвременните условия скоростта също е с електронно управление и също може да се изменя с половин стъпка, но стандартната стъпка на изменението на скоростта е двукратна - в секунди 30, 15, 8, 4, 2, 1, 1/2, 1/4, 1/8, 1/15, 1/30, 1/60, 1/125, 1/250, 1/500 и т.н. Увеличивайки времето за експонация вие размазвате движението (вкл. от треперене на ръцете), съкращавайки го, можете да го замразите.
- Матрицата или филма (практически се намира във фотоапарата, но ние я разглеждаме отделно) отговаря за чуствителността. Чуствителността е възприемчивостта на светочуствителния елемент към светлинния поток, ограничен от диафрагмата и времевата рамка на скоростта при проектирането върху площа на светочуствителния елемент. За изменението на чуствителността в целия свят са приети стандартните единици на Международната организация по стандартите (ISO), откъдето е получила името си. Чуствителността на матрицата може да се променя преди всеки кораб, също двукратно за една стъпка. Същото се отнася и за филма. Цифровите фотоапарати могат да променят чуствителността и с 1/3 от стъпката, но стандартните стойности са в пределите на редицата ISO 25, 50, 100, 200, 400, 800, 1600, 3200, 6400, 12800, 25600 и т.н. Повишавайки чуствителността, вие увеличавате зърнистостта на филма и шума на матрицата, и обратното.
Ще ви се стори, че във цифровата фотография има голяма свобода... А то няма, нито в живота, няма я и във фотографията. Фотографът е принуден да живее в крайно тясна координатна система с три променливи.
Веднага ще направим уговорка: прието е да се счита, че параметрите на експозицията са два, скорост и диафрагма, но това е било вярно до неотдавна, когато фотографът, свикнал с филма е разглеждал този параметър за постоянен. Днес той се сменя толкова бързо, както скоростта и диафрагмата.
Графика на зависимостта между диафрагмата, скоростта и чуствителността
И така, на графиката виждате взаимната зависимост между трите параметъра на експозицията. Нека поясним кое какво е:
- Диафрагмата, като най-важния параметър на експозицията на графиката е представена от диафрагмени числа, т.е. от знаменателя на дробта 1/n, и по координатния вектор намалява от отворена до затворена. Трябва да се помни, че за всеки обектив долния край е относителния отвор на самия обектив, като крайно рядко започва с 1. Обикновено това е 1 (много скъпи), 1,2 (скъпи), 1,8 (достъпни твърди обективи), 2,8 (скъпи вариообективи), от 3,5 започват бюджетните модели, с редица изключения, разбира се.
- Експонацията, като зависима от диафрагмата също намалява от 1 секунда до 1/2000 сек, което на практика не е ограничение, скоростта може да е и до 1/8000, но тогава графиката няма да е показателна и не би било възможно да се включи и чуствителността.
- Чувствителността, за разлика от първите две расте по вектора - но тя няма избор.
Всички данни са дадени за постоянно осветление с еднаква интензивност, без зависимост от качеството му.
Нека видим, какво се получава на практика. Както знаете, може да се снима само в един от четирите режима на снимане, задавайки диафрагма или скорост, а втория параметър фотоапаратът изчислява сам.
Как се използва графиката
Например избирате "приоритет на диафрагмата (както правят повечето фотографи в повечето ситуации) и задавате стойност 5.6, за да получите достатъчно рязък портрет. В нашите условия, при зададена чуствителност ISO 100, фотоапаратът ще определи скорост 1/8 сек, което, както знаете с портретен обектив 85 мм. е в пъти по-малка от необходимата и изображението ще се размаже (или ръката ви ще трепне, или моделът ще мръдне). На дисплея ще видите, че кадърът е размазан и ще намерите изход - "отваряте диафрагмата" до 1.4 (вие сте си купили хубав обектив), в резултат на което фотоапаратът ще изчисли скорост 1/125 сек. Като резултат кадърът ще е рязък, но фонът ще се размие силно, дълбочината на рязкост ще се изгуби. Впрочем за портрет това не е страшно, защото красивото боке се харесва на мнозина. Но тази ситуация е близка до идеалната, може да нямате светлосилен обектив (погледнете графиката, при стойност на диафрагмата 2.8, вие получавате скорост само 1/30... наистина, с портретен на 1.8 ще можете да работите на 1/90). Така ще бъде винаги: на отварянето на диафрагмата с една стъпка, фотоапаратът с една стъпка ще увеличи скоростта, защото ще постъпва два пъти повече светлина: на f4 - 1/15, на f2 - 1/60.
В нашите условия, ако снимаме пейзаж и стойността на диафрагмата трябва да е напр. 11, фотоапаратът трябва да е на статив, защото ескпонацията ще бъде половин секунда, и даже в широкоъгълно положение вие няма да удържите фотоапарата с ръка. А портрет, както казахме, може да се снима и от ръка с добър обектив.
Защо в дадения случай ни се натрапва такова тясно ограничение от червената линия. Това е нашата чуствителност, защо не я използваме? Всъщност това е тайната на професионалните репортери: те снимат с много хубави фотоапара и много светлосилни обективи, в резултат на което кадрите са много резки даже и не в много светли помещения, а ниските нива на шум на матрицата при високи ISO позволяват той да се изчисти.
И така, ако увеличим нашата чуствителност до 200, ще можем да заснемем нашия пейзаж при f11 и скорост 1/4 сек, което е напълно реално за удържане на фотоапарата. Продължавайки нататък, до 400, скоростта ще се се намали до 1/8 сек, при 800 ще бъде 1/15, което спокойно ви позволява снимане от ръка. Ако при това отворите диафрагмата до f8 - скоростта ще е 1/30, което ще позволи и на простосмъртните да снимат от ръка.
Сега да се замислим, защо чертите са червени... Вие помните, че нищо не е безплатно и винаги трябва да се плати цената - от другата страна на линията ще има цифров шум, и увеличавайки два пъти чуствителността увеличавате и шума толкова пъти. А това означава използването впоследствие на чистенето му и възстановяване на част от загубените цветове - във всеки случай ще загубите детайли.
Съвети и препоръки
1. При снимане на портрети и залез не се притеснявайте да снимате на по-отворена диафрагма и с обектив с по-малко фокусно разстояние (50 мм е по-добре от 80 мм), чак след това увеличавайте чуствителността...
2. При снимане на пейзаж използвайте статив, когато слънцето е малко и експозицията не позволява да се снима при затворена диафрагма от ръка. Следете за стойността на скоростта, за да се ориентирате, когато нямате статив, повишете чуствителността само в краен случай. Тук няма бърза работа и винаги можете да преснимате.
3. Помнете, че светлината може да бъде променлива характеристика, когато стане твърде тъмно, няма да минете без светкавица, само я използвайте умно.
4. Репортажи се снимат с добра оптика, добри фотоапарати и професионалисти. Ако сте от тях, защо четете тази статия?
5. При изпорзването на режима "приоритет на скоростта" задайте ISO Auto - когато е важна скоростта, по-добре да се пожертват детайли от изображението, отколкото да се опитвате да извадите бонбон от говно, и пак да пожертвате детайлите.
6. В помещения, масови мероприятия се снимат с широкоъгълен обектив също при високи стойности на ISO. Използване на светкавица в такива условия обикновено е възможно в режим "нискоскоростна синхронизациа" (още по-добре по второ перде), за подсветка на лицата.
7. Ако има възможност да се снима без светкавица, използвайте я. Това ще ви позволи да предадете атмосферата на мероприятието, а не да го протоколирате със сухата светлина на светкавицата.
8. Не се стеснявайте да мислите по време на снимки и правилно определяйте приоритетите: рязък портрет е по-добър от размазан, рязък пейзаж е по-добър от нерязък, "замразен" автомобил е по-добре от ивици на снимката ако ви е необходимо изражението на водача. В останалите случай пак мислете.
2009 © UncleSam
