- Диафрагмата, като най-важния параметър на експозицията на графиката е представена от диафрагмени числа, т.е. от знаменателя на дробта 1/n, и по координатния вектор намалява от отворена до затворена. Трябва да се помни, че за всеки обектив долния край е относителния отвор на самия обектив, като крайно рядко започва с 1. Обикновено това е 1 (много скъпи), 1,2 (скъпи), 1,8 (достъпни твърди обективи), 2,8 (скъпи вариообективи), от 3,5 започват бюджетните модели, с редица изключения, разбира се.
- Експонацията, като зависима от диафрагмата също намалява от 1 секунда до 1/2000 сек, което на практика не е ограничение, скоростта може да е и до 1/8000, но тогава графиката няма да е показателна и не би било възможно да се включи и чуствителността.
- Чувствителността, за разлика от първите две расте по вектора - но тя няма избор.
Всички данни са дадени за постоянно осветление с еднаква интензивност, без зависимост от качеството му.
Нека видим, какво се получава на практика. Както знаете, може да се снима само в един от четирите режима на снимане, задавайки диафрагма или скорост, а втория параметър фотоапаратът изчислява сам.
Как се използва графиката
Например избирате "приоритет на диафрагмата (както правят повечето фотографи в повечето ситуации) и задавате стойност 5.6, за да получите достатъчно рязък портрет. В нашите условия, при зададена чуствителност ISO 100, фотоапаратът ще определи скорост 1/8 сек, което, както знаете с портретен обектив 85 мм. е в пъти по-малка от необходимата и изображението ще се размаже (или ръката ви ще трепне, или моделът ще мръдне). На дисплея ще видите, че кадърът е размазан и ще намерите изход - "отваряте диафрагмата" до 1.4 (вие сте си купили хубав обектив), в резултат на което фотоапаратът ще изчисли скорост 1/125 сек. Като резултат кадърът ще е рязък, но фонът ще се размие силно, дълбочината на рязкост ще се изгуби. Впрочем за портрет това не е страшно, защото красивото боке се харесва на мнозина. Но тази ситуация е близка до идеалната, може да нямате светлосилен обектив (погледнете графиката, при стойност на диафрагмата 2.8, вие получавате скорост само 1/30... наистина, с портретен на 1.8 ще можете да работите на 1/90). Така ще бъде винаги: на отварянето на диафрагмата с една стъпка, фотоапаратът с една стъпка ще увеличи скоростта, защото ще постъпва два пъти повече светлина: на f4 - 1/15, на f2 - 1/60.
В нашите условия, ако снимаме пейзаж и стойността на диафрагмата трябва да е напр. 11, фотоапаратът трябва да е на статив, защото ескпонацията ще бъде половин секунда, и даже в широкоъгълно положение вие няма да удържите фотоапарата с ръка. А портрет, както казахме, може да се снима и от ръка с добър обектив.
Защо в дадения случай ни се натрапва такова тясно ограничение от червената линия. Това е нашата чуствителност, защо не я използваме? Всъщност това е тайната на професионалните репортери: те снимат с много хубави фотоапара и много светлосилни обективи, в резултат на което кадрите са много резки даже и не в много светли помещения, а ниските нива на шум на матрицата при високи ISO позволяват той да се изчисти.
И така, ако увеличим нашата чуствителност до 200, ще можем да заснемем нашия пейзаж при f11 и скорост 1/4 сек, което е напълно реално за удържане на фотоапарата. Продължавайки нататък, до 400, скоростта ще се се намали до 1/8 сек, при 800 ще бъде 1/15, което спокойно ви позволява снимане от ръка. Ако при това отворите диафрагмата до f8 - скоростта ще е 1/30, което ще позволи и на простосмъртните да снимат от ръка.
Сега да се замислим, защо чертите са червени... Вие помните, че нищо не е безплатно и винаги трябва да се плати цената - от другата страна на линията ще има цифров шум, и увеличавайки два пъти чуствителността увеличавате и шума толкова пъти. А това означава използването впоследствие на чистенето му и възстановяване на част от загубените цветове - във всеки случай ще загубите детайли.
Съвети и препоръки
1. При снимане на портрети и залез не се притеснявайте да снимате на по-отворена диафрагма и с обектив с по-малко фокусно разстояние (50 мм е по-добре от 80 мм), чак след това увеличавайте чуствителността...
