РАБОТНА ОТСЕЧКА. СЪВМЕСТИМОСТ НА ОБЕКТИВИ И ТЕЛА ОТ РАЗЛИЧНИ СИСТЕМИ

Работната отсечка (работен отрязък) на  обектива  (или фотоапарата) е равна на разстоянието от опорната повърхност на байонета (плоскостта на закрепване) до фокалната равнина (филма или матрицата).  

Това е списък на по-известните системи, сортирани според дължината на работната отсечка (РО). 
Теоретически, всеки обектив от дадена система може да се адаптира към тяло от система, намираща се над него в таблицата. Пак теоретически, това става чрез с използване на преходник без оптичен елемент и при запазване на възможността за фокусиране до безкрайност.
 
Когато обаче работните отсечки са еднакви или близки, нещата може да не се получат. Например, за поставяне на обектив с Leica R байонет (работна отсечка 47 мм.) на Nikon F тяло (РО 46,5 мм) остава половин милиметър разстояние и адаптерът би бил твърде тънък, за да е използваем.
 
В някои случаи е възможно разминаване в диаметрите на  задната част на обектива и отворът на тялото. Тази таблица не дава информация за подобни несъответствия. 
 
Когато отсечките са с по-голяма разлика, например при адаптирането повечето обективи среден формат за повечето тела лайка формат, адаптирането е по-лесно осъществимо.
 
Освен това съвременните фотоапарати имат сложни комуникации с обективите - електронно управление на бленда, стабилизация и фокус. При използване на механичен адаптер  тези функции се жертват, с много редки изключения. 
 
- Безсмъртниче.
- А това?
- Не зная.
- Нарича се четирилистник.
Огион се спря и посочи с обкования с мед накрайник на своя жезъл невзрачен треволяк. Хед го разгледа внимателно, взе повяхналия стрък и виждайки, че Огион няма намерение да говори повече, попита:
- Каква е ползата от него, Учителю?
- Никаква, доколкото знам. - Те продължиха и Хед скоро захвърли стръкчето.
- Когато започнеш да познаваш четирилистника през всичките сезони по корена, по листа и цвета, по миризмата и по семената, само тогава ти ще можеш да произнасяш неговото истинско Име. А това е по-важно, отколкото да знаеш каква е ползата от него..."
Урсула Ле Гуин. "Волшебник Земноморья".
Аз неведнъж съм писал за необходимостта от определяне на обектите на фотографията. Този път ще приведа само един довод. Със снимки на флората, фауната и минералите с липсващи правилни научни имена не работи нито един фотосток. Ще кажат - да, това са много красиви снимки но ние нямаме нужда от тях.
4.2. За какво и как да мислим
"Ох, обичам това нещо. Само че никога не ми се получава...."
(от коментарите в конкурса Nonstop Photos).
За да се научите да мислите за макрофотографията е нужно, като минимум да искате да се занимавате с нея. Всеки творчески акт е преди всичко волеви акт. Няма по-жалка гледка от възрастен мъж, обременен с оборудване за 3-5000 долара, който е пропътувал 100 км от града в гората и е разбрал, че няма желание за фотография....Никакво...И няма нито сили, нито желание.
За съжаление това е разпространено явление. Човекът е мислил, че иска да снима, а на практика е искал да има добри снимки. А това са различни неща. 
Възнамерявайки да посетим някой град, ние се сдобиваме с пътеводител. Без него трудно може да се планира времето и маршрута. Без него е непонятно какво интересно има. Възнамерявайки да посетим гората, ние подготвяме единствено екипировка за преодоляване на тегобите на дивия живот. А пристигайки на място, ние тъжно стоим край огъня, защото няма нищо за снимане в гората. Дърветата са еднакви, единствената форма на живот са комарите и кърлежите, цветята са само три артикула (сини, като кръстчета и червеникави). Мъка.… Добре, че не забравихме водката…
"Много тъжно е да ходим по земята и да не знаем за нея нищо. Даже няколко имена на  цветя..." Ремарк "Трима другари".
Сега четете тази статия и никой не може да подслушва мислите ви. Помислете колко сте непълноценни. Вие не знаете и никога не сте знаели как прораства хмелът, какво чуства и накъде лети сатирът, къде живее маразмиусът, кога цъфти венерината пантофка. И мислете за това дотогава, докато или не си признаете честно, че природната ограниченост не ви позволява да се занимавате с макрофотография, или не решите да се захванете с изучаване на заолбикалящия ни живот. Да се учи никога не е късно. Само нека не лъжем себе си. Това е глупаво и безмислено.
99% от снимките в жанра макро, които изпращат авторите във фотоагенциите с цел по-нататъчна продажба са банални в най-добрия случай, а в основната си част просто ужасни.
Защо пиша за това? Как да не пиша, съдейки по родните фотографски списания и последните фотоизложби никой не проумява това. Не че има смисъл да се боря с некомпетентността и халтурата във фотографията, но да информирам за наличието им никак не е вредно.
За последните 200 години за заобикалящия ни свят е е написано толкова, че при желание всеки може да се стане нелош специалист във всяка област. При желание.
Фотографията не е емоционален разряд или възклицание.
В идеалния случай фотографията е сложно и нееднозначно впечатление или преживяване, намерило своето въплащение върху хартията. За да не е банално, то трябва да се основава на знания и опит.
© 2009-2020 MacroPic. All Rights Reserved.