ФОТОГРАФИРАНЕ НА ДИВИ ЖИВОТНИ

Индекс на статията

Снимането на животни в естествени условия, за разлика от други направления във фотографията не е "технологичнo", неговите основи не могат да бъдат научени с курсове или книжки.

Усъвършенстването на фотографската техника, нейната популярност днес и рекламните атаки на фирмите производители лесно водят до заблуждение. Остава впечатлението, че е достатъчно да се похарчат 2000 - 3000 долара за оборудване и след година вече може да се подрежда самостоятелна изложба. Уви, това далеч не е така. А във фотоанималистиката още повече. Първо, толкова малка сума не е достатъчна, второ снимането на животни изисква не само наличие на професионална фотографска техника и опит в използването и, както и задълбочено познаване на обектите на снимката. Но оставяйки настрани очевидната сложност на това направление, фотоанималистиката се усъвършенства непрекъснато.

В последните години фотоапаратът се превърна в един от основните научни прибори на натуралиста. Той фиксира особеностите на поведението и навиците на животните, т.е. прониква в такива области, където по-рано бяха необходими сложна методика и специални знания. Електронните светкавици, фотофинишът и приборите с дистанционно управление позволиха да се изучи аеродинамиката на колебанията на крилете на насекомите, начините на лов на прилепите и разкриха тайните на нощните животни. Това оборудване има тясно специализирано предназначение, но откриват нова страница в изучаването на естествената история.
Използвайки последните достижения на техниката, болшинството фотографи вече могат да работят с обекти, за които не си и мечтали няколко десетки години назад. Приводът от мотор необходим за бързо снимане в серия, наситено с динамика вече се смята за обикновена придобивка, а преносимите електронни светкавици повишиха ефективността и сигурността при снимки в едър план и при нощни снимки. За фотоловците вече не е достатъчно да фиксират на лентата някакво животно. Те търсят интересни подробности: редки особености на поведението, необикновена композиция, хармония в макроснимката.
Темата за дивите животни като обект на фотографиране е безкрайна. Тя обхваща всичко - от лов на тигри до портрети на обитателите на близкото езеро. За всеки фотограф има материал и открития за цял живот.

ОБОРУДВАНЕ

Една от отличителните черти на фотографирането на животни е силното влияние, което оказва обектът на фотографа. Изборът на методика почти изцяло зависи от поведението на животното и особеностите на местността. Много същества са изключително внимателни и не допускат до себе си човека на близко разстояние и тогава фотографът е принуден да използва телеобектив. Някой животни могат да бъдат снимани само от укрития, затова възниква нужда да се устройват засади, а понякога да се използва и дистанционно управление.
В първите печатни издания посветени на темата, се отделяше голямо внимание на фотоапарата, изработен по поръчка, осветително оборудване, прибори с дистанционно управление. Сега голяма част от техническите ограничения изчезнаха благодарение на бързото усъвършенстване на фотооборудването. И сега има нужда от специални уреди, въпреки че фотоапаратите, обективите, осветлението и спомагателните устройства създадени за професионалистите и любителите отговарят на голяма част от изискванията, които са нужни за снимане.на природни обекти. Теле- и макрообективите са в обичайна употреба от фотографите, а TTL-съгласуваните светкавици опростиха поблема с осветлението. Въпросът за това, доколко е важно качеството и количеството на фотооборудването предизвиква много спорове. Разбира се, има случаи, в които специалното оборудване е неизбежно. Все пак първокласното оборудване често става самоцел. Много фотографи подменят интереса към по-голямата изразителност на снимката към високо равнище на нейното техническо изпълнение, често не откривайки разлика. Преклонението пред техниката скрива за тях истинската цел на фотографията - да създава хармонични и познавателни картини на окръжаващия ни свят. За единствен важен резултат трябва да се счита окончателния отпечатък или диапозитива и оборудването единствено трябва да полезно средство за тяхното създаване.

ФОТОАПАРАТИ

При снимането на животни изборът на обекти е толкова широк, а стилистиката е толкова разнообразна, че може да се намери приложение на практически на всички видове фотоапарати. Изборът на фотоапарат по неговия формат зависи от от вида на предстоящите снимки. Например 35 мм. фотоапарати подхождат за оперативни снимки - те са леки и с тях може да се снима бързо. По тази причина са най-търсени от фотолюбителите и разбира се, именно тях са се стремили да усъвършенстват на първо място.
Друго преимущество на малкия формат е по-голямата дълбочина на рязкост. Това позволява ясно фокусиране на предния и задния план при пейзажните снимки и също има значение за макрофотографията.

Голямоформатната плака е акушерка на самата фотография. Първите фотоапарати са конструирани за плаки с един кадър с достатъчно голям формат (9х12 см, 18х24 см). Съвременните фотоапарати с фокусиране по матово стъкло се различават малко от тях по упростената си конструкция. Всички те предствляват светоизолирана кутия с обектив отпред и касета за плака отзад. До това се свежда и устройството на останалите системи, в дадения случай обаче преднамерено е запазена простотата на устройството. Няма по-непретинциозна и гъвкава система. Ако е необходимо да се покаже обекта със всичките му подробности, когато е важна обстоятелствеността а не бързата реакция, фотоапаратът с фокусиране по матово стъкло е незаменим. Наистина трудностите с оперирането го правят почти непригоден за снимане на подвижни обекти.

Ролфилмът (тип 120) използвана в средноформатните апарати (с кадър 6х4,5 см., 6х6 см. или 6х7 см.) са нещо средно между 35 мм. и голямоформатна плака. Фотоапаратите, предназначени за него са също така лесни за използване като 35 мм. модели, но заедно с това позволяват обекта да се запечата значително по-детайлно. "Хаселблад" е най-известният от всички съвременни фотоапарати за този формат е бил конструиран за фотографиране на животни и природа с намерението да събере в едно сравнително голяма площ на изображението (почти в четири пъти по-голяма, отколкото 35 мм. филм) с несъмнените преимущества на огледално-рефлексния 35 мм. фотоапарат и последните достижения в производството на фотоматериалите. Но появата на изключително дребнозърнести цветни диапозитивни филми, например Kodachrome или Fujychrome Velvia, позволява при благоприятни условия на 35 мм. филм да се получи изображение, с не по-малка разработка на детайла от кадър 6х6 см. При това, ако по-рано е било трудно да се получи качествено изображение от 35 мм. диапозитивен филм в книга или списание, днес, благодарение на съвременното полиграфическо оборудване 35 мм. Се използва от професионалистите в редица стандарти.

При избора на модел фотоапарат освен формaта голямо значение имат вградените функции и съвместимост с допълнителни устройства. (TTL-съвместими светкавици, дистанционо управление, и др.). Такива тесни направления като снимане на птици и насекоми в полет, а също и използването на фотокапани е практически неосъществимо без използването на устройство за фотофиниш. Принципът на работа на тези устройства е прост. Затворът на фотоапарата сработва автоматично, когато обектът пресече инфрачервен лъч (Canon), или попада в зоната на автофокуса (Nikon).

ОБЕКТИВИ

Качеството на фотографското изображение в крайна сметка зависи от качеството на обектива и филма. От цялото оборудване, обективът изисква особено внимание при избора и използването му. Всички добри фотоапарати имат сменяема оптика, което позволява изборът на обектив с необходимите характеристики за всеки вид снимка.

Резолюция

Всеки обектив дава кръгло изображение, най-рязко в центъра и меко по краищата. Ясно е, че диаметърът на кръга на рязко изобразеното поле трябва като минимум да е равен на диагонала на кадъра. Например, обектив за 35 мм. Фотоапарат има поле на изображението не по-малко от 43 мм. (колкото е диагоналът на кадъра). Обектив за апарат 6х6 см има по-висока резолюция - диаметърът на изображението не е по-малък от 85 мм.

Резолюцията на крайната фотография зависи от три фактора: резолюция на обектива, резолюция на филма и резолюция на крайния отпечатък. Обикновено се говори за резолюция, изразена вс цифрово значение, като 50 линии или 100 линии. Тази цифра указва броят на възможно най-големия брой линии в 1 мм., които могат да бъдат ясно изобразени на филма.

Фокусно разстояние

Фокусното разстояние в мм. показва колко полученото изображение е отдалечено от обектива. Тъй нареченият "стандартен обектив" има фокусно разстяние, близко до диагонала на кадъра (43 мм се закръгля на 50 за 35-мм филм, 85 мм за 6х6 см) и зрителният му ъгъл еднакъв с този на човешкото око. Това е субективно сравнение, доколкото човешкото око вижда детайлите по различен начин от фотоапарата, но по изображение на перспективата и разрешителната способност стандартният обектив приблизително съответства на нашето зрение. Дългофокусните обективи имат по-малък зрителен ъгъл и увеличават изображението. С тяхна помощ могат да се снимат животни от относително големи разстояния. Конструктивните новости позволиха да се намали дължината на обективите. При телеобективите събирателните и разсейвателните елементи съкращават пътя, преминаван от светлината във вътрешността на обектива и изображнието се фокусира на по-малко разстояние. А при огледално-рефлексните обективи пътят на светлината се съкращава с помощта на огледала. Късофокусните обективи дават обратния ефект - размерът на изображението се намалява за сметка увеличението на ъгълъ на зрение. Затова се наричат широкоъгълни. При снимане с обектив "рибешко око", който има зрителен ъгъл до 180°, се наблюдава силно изразено изкривяване на линиите във всички краища на кадъра, така наречената "бъчвовидна дисторзия".

Светосила

Животните практически не се снимат на отворена бленда, но често фотографът-анималист е принуден да работи в сумрак или здрача на гората, а и доколкото яркостта на изображението във визьора зависи директно от светлосилата на използвания обектив става очевидно значението на тази характеристика.


 

Стандартен набор от обективи
Изборът на обектив често зависи от особеностите на поведението на животните, които възнамерявате да снимате. Голяма част от бозайниците е птиците рядко допускат човека до себе си на близко разстояние и в случая най-полезен е дългофокусният обектив, уеличаващ изображението. Най-удобно е общите планове и местообитанията на животните да се снимат с широкоъгълен обектив. За дребните животни фотографите прибягват към снимки в едър план с дългофокусни макрообективи. Тези три обектива - дългофокусен, широкоъгълен макрообектив съставят основното снаряжение на фотографа анималист.
Дългофокусни обективи
Това са "работните коне" при снимането на фауната в естествени условия и затова се използват при снимките на всички видове животни, освен най-дребните.  Прието е, че всеки обектив с два и повече пъти по-голямо фокусно разстояние от нормалния е дългофокусен, и колкото по-голямо е фокусното разстояние, толкова по високо трябва да е качесвото на обектива. 
Дългофокусните обективи имат три характерни качества:
  • Първо, те увеличават изображението. При обектив 200 мм. за 35 мм. филм, фокусното разстояние е четири пъти по-голямо от това на стандартния 50 мм. обектив и мащабът на изображението върху филма ще бъде четири пъти по-голям. Съответно кратността на дългофокусния обектив може да се изчисли лесно, разделяйки фокусното разстояние на 50 (напр. обектив с фокусно разстояние 300 мм. има 6-кратно увеличение спрямо нормален обектив). За фотографа, който се опитва да се прокрадне до стоящото нащрек животно това е най-ценното качество - приближава обекта на снимката. Свръхдългофокусният обектив, например 600 мм за малък формат увеличава мащаба на изображението 12 пъти спурямо стандартния обектив. Най-"мощните" обективи обаче невинаги са най-удобни. Заради теглото и големите си размери те трудно могат да се използват без твърда опора - статив, а относителните им отвори често са малки (8 или 11), което не винаги позволява достатъчно кратка предаване на движещо се животно. Освен това, увеличавайки изображението, дългофокусните обективи правят забележими и неговите недостатъци. Те са свързани не само с вибрациите на фотоапарата, но и с оптичните качества на самия обектив. Само някои модели свръхдългофокусни обективи могат да се сравнят с нормален обектив по резкостта на изображението. Цената им е много висока.
  • Втората особеност на дългофокусните обективи е способността им да отделят обекта от неговото обкръжение, което без съмнение е много важно, ако животното с намира в гъста, отвличаща вниманието растителност. Това става възможно не само благодарение на малкия зрителен ъгъл (5° по хоризонтала на изображението за обектив 400 мм за малък формат), но и защото дълбочината на резкостта при него е по-малка, отколкото при нормален обектив. Когото диафрагамата на 400 мм. обектив е по-затворна, дълбочината на резкост е доста огрничена, а при отворена диафрагмавече е съвсем тясна ивица. Цялото видимо пространство пред и зад обекта не е на фокус, което поволява животното отчетливо до се отдели от окръжаващата го среда.
  • Третата особеност е непосредствено свързана с малката дълбочина на рязкост и има важно значение при снимането на животни. Доколкото обектите, намиращи се в близост са дефокусирани и размити, възможно е да се снима през тънка растителна завеса, почти без да е пречка за изображението.Освен това, храстите и клоните са добро укритие при прокрадване.
Сега изборът на дългофокусни обективи е достатъчно голям и не изисква особени усилия. Практически цялата информация може да се намери в Интернет, но тя е разводнена. Известни са ни две обзорни статии: Telephoto Zoom lenses and Teleconverters, Telephoto lenses for the Canon EOS system.
Широкоъгълни обективи
При фотографирането на животни с широкоъгълни обективи не се използват, но с тяхна помощ могат да се правят панорамни снимки на техните местообитания с достатъчна дълбочина на резкаост, при която и предния, и задния фон са на фокус. Подходящи са и за случаите, когато трябва да се покаже обекта като част от окръжаващата среда, например разположение на гнездо или група пасящи копитни.
"Най-мощните" широкоъгълни обективи водят да силни изкривявания и са способни сериозно да изменят изображението . Обективите "рибешко око" правят поразително необичайни снимки, но употребата им трябва да е внимателна.
Макрообективи
Голямата част обективи са устроени така, че най-отчетливо изображение се получава при фокусиране между 0,5 - 1 до стойност, близка да безкрайност. На много къса дистанция оптичните елементи на обектива трябва да се отдалечат от матрицата на такова разстояние, че установяването на фокус е невъможно по обичайния начин. Заради това за повечето обективи е указано минимално разстояние на фокусиране. Нормалният 50 мм. обектив за 35 мм. формат не може да фокусира на разстояние, по-малко от 30 см от обекта, а при 300 мм. обектив този предел е повече от 4 м. Оптичната система на макрообективите е предназначена специално за снимане от близко разстояние. Техните качества се проявяват именно при снимане на обекти, разположени на близко разстояние. При сниманите на природата и животни тези обективи са незаменими. Освен това те работят отлично и на други разстояния, чак до безкрайност.
Нека отбележим, че голямата част макрообективи имат фокусно разстояние 50 - 150 мм. Макрообективите с фокусно разстояние повече от 50 мм. позволяват увеличение на допустимата дистанция между обектива и обекта. Това е особено нужно при снимките на дребни плашливи животни. Освен това в сниките се появява интересна перспектива.
Други обективи
За снимане на животни и природа в голяма част от случаите са достатъчни трите най-подходящи обектива: дългофокусен, широкоъгълен и макрообектив. Понякога обаче се налага използването и на други обективи. Някои от тях са неотменна част от фотографския арсенал, други са със специално предназначение и се използват рядко. Те по  правило са скъпи и покупката им изисква сериозен размисъл. Да разгледаме основните видове обективи от тази група.
Стандартни обективи
Стандартният (китов) обектив обезпечава такава перспектива и ъглов обхват на снимката, подобни на тези на човешкото око. Ако обектът е лесно достъпен и не твърде малък, и е необходимо просто да се заснеме, естествено се избира стандартния обектив. Той отлично подхожда за работа в студио и за снимки на статични обекти при полеви условия.
За "нормално" фокусно разстояние за всеки формат се счита диагонала на кадъра, макар и това да не е върдо правило. За формат 35 мм нормалното фокусно разстояние е 43 мм (закръглено до 50 или 55 мм.), за 6х6 см. - 85мм., за 6х7 см. - 92 мм., за 9х12 см - 300 мм. и т. н. сравняайки обективите с нормално фокусно разстояние трябва да се отчете високото качество  на голямата част от макрообективите, които имат фокусно разстояние, близко до нормалното. Много професионалисти използват макрообектив с нормално фокусноразстояние в качеството му на китов
Вариообективи
"Зумът" е с променливо фокусно разстояние, той в момента може да замени няколко обектива. Например вариообектив 70 - 300 мм едновременно притежава свойствата на съвсем малко удължен стандартен и дългофокусен обективи, включвайки всички промеждутъчни дължини. Трябва да отбележим, че при промяната на фокусното разстояние не е необходимо допълнително фокусиране, а това е много удобно при работа в полеви условия.
Променливото фокусно разстояние позволява на фотограът да построи кадъра според желанието си, но при зумовете има и недостатъци - по-малка светлосила в сравнение с обективите с фиксирано еквивалентно фокусно разстояние, а също така губят и по отношение на резолюцията. 
Обективи за нощни снимки
Полезен е още един обектив, предназначен за снимане в условия на извънредно лоша осветеност. Максималният относителен отвор на "нощните" обективи обикновено е 1,2, т.е. имат голяма светлосила. Тези обективи често имат асферична предна леща, която намалява ореолът от източниците на светлина, попадащи в кадъра. Това им качество подхожда повече за снимане на градски видове в сумрака или нощем, на светлината на лампите, отколкото в природата. При фотогрофирането в условия на лошо осветление тези обективи са незаменими, но са изключително скъпи.  
СТАТИВИ
Фотографирането на диви животни в полеви условия е свързано със значителни преходи. Фотографът е принуден да прави компромиси между желанието да разполага с цялото необходимо оборудане и запазването на своята мобилност. Намаляването на общото тегло на фотооборудването за сметка на статива е винаги трудно, стативът трябва да бъде устойчив и универсален, а устойчиви и универсални са само тежките професионални стативи. 
Трябва да се запомни веднъж завинаги - стативът не се използва само в два случая - когато няма къде да се постави и при оперативно снимане. 
Стативите изълняват следните функции: 
- Обезпечават неподвижността на фотоапарата за да не се размаже изобажението при движението на огледалото и сработването на затвора. 
- Позволяват точното кадриране на снимката. 
- Прави възможно снимане на дълги експонации, което от своя страна дава възможност за свободното управление на дълбочината на рязкост.
- Принуждават фотографа да се замисли струва ли си, да се занимае с даден сюжет. 
- Дава време за сериозна работа над композицията. 
А сега за аксесоарите: не е възможно да се вземе всичко, което може да се използва, но без колебание вземете нещата, които най-вероятно ще са нужни. Особено важно е да бъдете "леки" при снимане "с подход", в противен случай ви очаква неуспех. Няма полза от огромно количество аксесоари, ако те ви пречат да се движите бързо и безшумно. 
ФИЛМИ И ФИЛТРИ
При фотографирането на природата и дивите животни, най-силно, в сравнение с другите видове фотография има предпочитание към цветния филм, ако не се смятат случаите, в които черно-белият филм е съхранил някакъв превес благодарение на традициите и творческите възможности при използването му.
В крайна сметка, изборът на един от трите основни видове филм - цветен диапозитивен, цветен негативен и черно-бял негативен зависи от предназначението на снимките.
Цветните диапозитиви са предназначени за използване в полиграфията, както и за прожектиране. Ако възнамерявате да предлагате своите снимки в списания или издателства, най-добре е да снимате само на диапозитив. Те имат по-точно предаване градациите на цвета и имат по-висока разделителна способност в сравнение с негативните филми и се сканират по-лесно. Изготвянето на цветен слайд е едноетапен процес. Веднага след проявяването може да се оцени резултата, спестявайки пари от печат на контроли. При необходимост от диапозитива може да се получи висококачествен цветен отпечатък. За целта се използват специални фотохартии, печатът върху които се извършва направо от диапозитива. Макар и диапозитивния филм да има по-точно цветопредаване може да има нарушение на цветния баланс, слестви на брак, допуснат при произвадството и обработката, неправилно използване и съхранение, което в нашите условия е нещо обикновено.
В последно време във всички жанрове на фотографията се по-рядко се използва черно-белият филм. За това можем единствено да съжаляваме, защото в опитни ръце тя притежава силен изразителен потенциал. Когато такова мощно средство за емоционално въздействие като цвета отсъства, най важно значение придобива формата на обекта. При това може с висока точност да се управляват тоналните преходи от черно към бяло, използвайки безкрайните оттенъци на сивото.  
Светочувствителност и зърнистост на филма
Високата резолюция на обектива се проявява само при снимане с дребнозърнест филм. Ако е неоходима разработка на всеки детайл, съветваме използването на цветен диапозитивен филм Kodachrome 25 или Fujychrome Velvia. Дребнозърлнестите филми са  иска светочуствителност. При условия на лошо осветление, когато е нужна кратка ексонация или когато светлосилата на обектива е по-малка, а обектът е подвижен, тяхното използване не се препоръчва. Филмите с висока чуствителност имат по-грубозърнеста стуктура. Така че при снимане на животни в полеви условия често се налага жертването на по-високата разделителна способност. 
Свойства на филма
Между основните марки филм от един тип, имащи сходна чуствителност но различни производители съществуват неголеми разлики в цветопредаването. За избора на филм препоръчваме да се изпробват няколко фирми, да се сравнят резултатите и да се изолзва тази, която най-много допада на фотографа. Така вие ще се запознаете със свойствата на даден филм в различни условия и можете да ги използвате според случая. Най-голямата разлика между цветните филми освен светочисвителността и зърнистоста се състои в това, че някои филми могат да се проявят във всяка фотолаборатория, а други, например Kodachrome, при които зърнистата структура е изразена в по-мала степен могат да се проявяват само от производителя (т.е. за проявяване филмът трябва да се изпрати в Европа).
Светофилтри
Постоянно се разширява популярността на различните филтри за получаване на специални ефекти, но при снимане на животни, където интерес представляват реди всичко поведението и особеностите на обекта, използването на такива филтри рядко е обосновано. Има редица филтри, имащи тясно предназначение, които трайно са влезли в употреба при фотографите. 
Поляризационните филтри "сгъстяват" синия цвят на небето и намаляват отраженията, например от водата. 
Конверсионните филтри коригират реакцията на филма на измененията на цветната температура на дневната светлина - например, в ясен и слънчев ден сенките имат отчетливо синкав цвят, което може да се отстрани с помощта на филтър. 
Корекционните филтри дават възможност да се възстанови цветното равновесие на филма, нарушено вследствие на фабрични дефекти или продължителна експонация. 
Градиентните филтри затъмняват част от снимката, да кажем небето, като не засягат останалата част на изображението. 
При използването на черно-бял филм най-често се използват следните филтри: 
Поляризационни филтри за намаляване на отраженията. 
Цветните филтри не пропускат определени лъчи от спектъра и по този начин променят съотношението на тоновете. Жълтият филтър частично не пропуска сините лъчи и с негова помощ може да се затъми изображението на ясно небе. Зеленият филтър изсветлява изображението на растителнотта и приглушава червение цвят на цветята и скалите.

Основи на снимките от натура

За фотографирането на диви животни е необходимо познаване на поведението им и владеене на фотоапарата. Искате да правите добри снимки - усъвършенствайте тези две неща. И най-изкусните ловни умения няма да ви помогнат, ако правите грешки при фокусиране, настройка на скоростта и диафрагмата, както и най-умелото боравене с фокуса и експозицията няма да ви подскаже как да изберете най-доброто място, където да намерите и заснемете чуствителното и много предпазливо животно.

Снимането на диви животни е занимание сложно и изискващо много време. Затова първата задача е да се придобие увереност в собствените си сили. А увереността идва с успехите. За начало е важно да се избере момент, в който е възможно да се приближите близо до животното. Наблюдения могат да се првят и в зоопарка, макар че там те рядко се държат естествено и вие няма да успеете да почерпите нещо полезно. За тези цели най-подходящи са националните паркове и резерватите.

Например в някои части на националния парк Читуан в Непал професионалните водачи могат за еднодневна екскурзия да ви покажат десетки видове различни бозайници. Животните така са свикнали с това, че даже и по време на обикновена разходка могат да бъдат наблюдавани достатъчно близко разстояние.

При такива идеални условия няма нужда от бързане, най-важното е да се заснеме кадърът. При това може да се постараете да използвате най-пълно фотогеничността на обекта. Ако животното нее плашливо, опитайте, променяйки зрителната точка да намерите по-подходяща композиция и осветление. Бързината на реакциите неизбежно ще дойде с опита, овладявайте тази наука бавно, без да се притеснявате, че правите грешки.

Наблюдавйте животните без да съжалявате за времето си. Отбелязвайте навиците им, учете се да предугаждате поведението им и се старайте да запечатате най-интересното. Изучавйте взаимоотношенията на животното с със средата на обитание. Снимайте, използвайки възможните варианти: различни ракурси, едър план, включвайте окръжаващата среда в кадъра.

При всяко животно има най-фотогени'ни пози. Необходимо е да умеете да ги видите. Практически невъзможно е да се получи висококачествена снимка на непознато животно. Както и при портретната художествена фотография е нужно голям опит в работата с конкретен обект.

Снимане с подход

Има два основни приома за фотографиране на дивите животни, изключвайки най-дребните същества - с подход и от укритие. При издебването, много зависи от случая, нужни са опит и търпение, затова апаратурата трябва да е по-малко, изразходват се по-малко сили за подготовка, отколкото при снимки от укритие. Трудно е да се предскажат резултатите, често завършва с неуспех, но за новаците този метод не е така страшен в сравнение с тегобите по пренасянето, строителството и чакането в укритие. А и в неизвестността има хазарт.

Навици на животните

Снимането с подход много прилича лова, където много се взаимства от самите животни. И значително по-сложно. За да отстреляте птица е достатъчно да се приближите на разстояние 30 - 40 метра от нея. За получаването на ясно, достатъчно мащабно изображение на птица с помощта дори на дългофокусен телеобектив с фокусно разстояние 300 мм. дребните пойни птици трябва да се снимат най-много от 3 - 4 м., а птиците с размер на врана - 5 - 7 м. При фотографирането на толкова едри птици като глухарите и жеравите е желателно дистанцията да е 10 - 15 м. Нужно е да се отчитат и други трудности, възникващи в момента на снимките, когато ни се е струвало, че всичко е готово и може да се премине към снимане: внезапно влошаване на осветлението, неподходяща посока на слънчевите лъчи, препятствия между обектива и обекта на снимка и т.н. Даже незначителни прегради - редки храсти, трева, листа понякога сериозно пречат на фотоловеца.

За успешна снимка вие трябва да познавате начина на живот на животните, които възнамерявате да фотографирате, навиците, размножителния период, хранителните навици, кога е най-лесно да се приближите към тях - с две думи общата схема на поведението им през годината и през денонощието.

За успешна снимка вие трябва да познавате начина на живот на животните, които възнамерявате да фотографирате, навиците, размножителния период, хранителните навици, кога е най-лесно да се приближите към тях - с две думи общата схема на поведението им през годината и през денонощието.

Ако това не ви е известно се налага да запълвате празнините. Работейки в официален, добре организиран резерват, на място може да се намери специализирана литература, могат да ви помогнат работещите там, както и професионален водач. Казаното горе се отнася и за всички други видове снимане на животни, но при снимане с подход това е единственият начин да н намерите животните.

Някои животни са особено активни при изгрев и залез. От това зависи не само изборът на фаза от деня, но също и апаратура и филм, възможно е заради недостига на светлина да се наложи използването на високочуствителен филм и светлосилни обективи. Ако вашият обект живее в стадо или друга група, едва ли ще ви се отдаде да го намерите просто разхождайки се из територията, която обитава. В местата с рязко изразени сезонни дъждове и суша, като например мусонните райони на Азия, животът често зависи от разпределението на водата. В сухия сезон водата се съхранява на отделни територии, и именно там през това време на годината ще има голямо струпване на животни.

Това е само частица от тези знания, които отделят успеха от неуспеха. Ролята на щастливия случай е голяма при всички видове фотолов, но познаването на навиците на животните увеличава вероятността за успех.

Умението да разбираме животните

Една основните грижи на фотоловеца е да остане незабелязан. В зависимост от това, какво животно се опитвате да фотографирате, обръщойте особено внимание на шума, движенията и миризмата.

Възприятията на животните и птиците

Като правило, обострянето на определено възприятие при животното или птицата е обусловено от начина му на живот. Познаването на поведението и привичките на животните ще подскаже, че за него най-главно е обонянието, зрението или слухът. За хищниците е необходимо добро зрение, за да проследят жертвата си. Животните, обитаващи места с ограничена видимост, да кажем гъста гора разчитат повече на слуха и обонянието си, отколкото на зрението.


 

Птици

  • Зрението на почти всички птици е много остро. И най-важното, при тях има висока разделителна способност по отношение на детайлите - при ястреба плътността на клетките в ретината е 8 пъти по-висока отколкото при човека. Повечето птици различават цветовете, нощните птици (совите) са почти лишени от тази способност, но затова пък виждат добре в сумрак. Освен това очите на повечето птици са разположени от двете страни на главата, което осигурява широк зрителен ъгъл. Патиците имат зрителен ъгъл 360°.
  • Не е напълно известно как мозъкът на птиците обработва зрителната информация. Опитът показва, че повечето птици почти не обръщат внимание на неподвижните предмети. Основен елемент в начина им на възприятие е движението, затова по време на издебването е много важно да се научите да "замръзвате".
  • Слухът при болшинството птици е по-развит от човешкия, а в живота на нощните той има огромно значение. Но в полет въздушният поток и шумът от крилата вероятно намаляват чуствителността на слуховия орган. Има предположения, че птиците възприемат низкочестотните звуци, които се разпространяват на значителни разстояния.
  • Обонянието като правило не играе забележителна рола при птиците, може би защото в полет на голяма височина слабите миризми трудно могат да се уловят. Изключение правят наземните птици, притежаващи тънък нюх, например дивата пуйка и някои вранови.

Бозайници

  • Зрението при повечето животни, водещи нощен начин на живот не играе важна рола, те разчитат на други сетива. При това те нямат цветно зрение, ако изключим висшите примати и някои гризачи. Има разбира се изключения, особено при котките които настигат плячката си с бързо бягане. Има и между елените, които се спасяват благодарение също на скоростта.
  • Слухът е развит добре почти винаги, а животните с големи подвижни уши (копитни, зайцеподобни) притежават висока чуствителност в определена посока.
  • Обонянието при всички бозайници е толкова развито, че човекът изобщо не може да се сравнява с тях. При нас обонятелната тъкан заема неголяма площ в горната част на носовото отверстие, при бозайниците тази тъкан има извивки, а тяхната повърхност открита за достъп до въздуха и много голяма - при някои видове площа на обонятелната тъкан е няколко пъти по-голяма от външната площ на тялото. Като правило, бозайниците използват обонянието по-често, отколкото зрението и слуха.
Методи при снимането с подход
  • Издебването напомня действията на животните и вие можете да усъвършенствате своите навици, изучавайки придвижването на дивите животни. 
  • За начало се облечете така, че да не се набивате на очи. Ако вие сте истински увлечен човек, можете с помощта на маскировката да доближите непосредствено до обекта. Това е възможно в условията на точни знания за поведението и навиците на дадено животно.
  • В повечето случаи вие едва ще искате или можете да се подготвите така добре. Избягвайте всичко ярко и набиващо се в очи в своята екипировка. Дрехите трябва да са невзрачни, при преминаването през храсти не трябва да шумят и да се закачат. Ако носите очила, със самозалепваща лента облепете металните части. Светлата кожа на лицето е забележима даже и от голямо разстояние. В студено време може да се сложи плетена качулка, в другите случаи се препоръчва да се нанесат няколко мазки тъмен грим или кал.
  • Миризмата, рядко пречеща при снимането на птици може да предизвика трудности при работа с бозайници. Една от основните съставки на човешката миризма е маслената киселина (С3Н7СООН) и кучетата например са почти 1000000 пъти по-чуствителни към нея, отколкото хората. Облеклото намалява миризмата донякъде, но важно е да се правят възможно по-малко движения и да се намирате срещу вятъра спрямо животното, което дебнете. Не използвайте силно миришещи вещества: дезодоранти, лосиони, репеленти.
  • Едно от основните условия на дебненето е плавната, безшумна походка. Обикновено при ходене се правят много резки и ненужни движения: ходят на зиг-заг клатейки се на двете страни и размахвайки ръце, шумят с крака. При снимане с подход всичко това трябва да се избягва всичко това и да се движите максимално сдържано, все едно пълзите. Наблюдавайте как домашната котка се прокрадва към птиците - плавно, като главата и тялото са неподвижни. Тя като че ли се плъзга напред и ако не я следите нарочно може изобщо да не забележите движението и.
  • Учете се на правилната стъпка - поставете петата на земята, а след това превъртете стъпалото, опирайки се на външната му страна. Тази походка може да ви се стори неудобна, затова пък е плавна и безшумна. Внимателно следете къде поставяте крака си, не настъпвайте сухи листа и клонки. Не е беда ако в началото гледате в краката си и изпускате добри възможности за снимки - с времето ще се научите да използвате периферното си зрение.
  • Ако настъпите суха клонка замрете. Този звук ще заостри вниманието на на всички животни наоколо, макар че повечето не хукват веднага, а стоят неподвижно, нащрек, в очакване на други признаци на опасността. За всеки случай изчакайте 10-15 минути. За това време животните ще се убедят, че тревогата е била фалшива и ще се успокоят. Най-добрата обувка е самоделната, с мека кожена подметка през която вие можете да усетите попадащите под стъпалото сухи клонки. 
  • Най-сложното при издебването и да остените неподвижни. Опитайте и сами ще се убедите колко трудно е да не мърдате … и да не се почесвате. При абсолютна неподвижност често изпитваш физическо напрежение и това води до неврозни движения: щтракане с пръсти, смяна на позата. 
  • Научавайки се да запазите пълна неподвижност в течение на няколко минути вие придобивате ценен навик. Прокрадването не се състои само от движение, има обстоятелства при които е по-добре напротив, да се затаите. Изберете удобна поза и се постарайте да се слеете с окръжаващата ви среда. Не е изключено, като награда за търпението животното, което не ви е открило да приближи съвсем близо. Освен това, когато сте неподвижни вашата миризма се разтваря във въздуха и животното трудно ви усеща. 
  • По бледата кожа на лицето и тила дивите животни могат да забележат фотографа даже отдалеч. Черна плетена качулка прави човека по-незабележим. Ивици от тъмен грим, нанесени по лицето и ръцете се сливат с фона на задния план и осигуряват добра маскировка. Плътния грим е още по-надежден, но изразходването на сили и време за него могат само най-увлечените фотографи. 
  • Фотографът, използващ по примера на военните пълна маскировка с мрежа и клонки се превръща в ходещо укритие. При определени условия това може да се окаже много полезно.
  • Допълнителни трудности по време на прокрадването създава и фотоапаратът: той предизвиква шум, изглежда необикновено и има блестящи, отразяващи слънчевите лъчи повърхности. "Мекият" бокс или звуконепроницаемият контейнер затрудняват използването на апарата, а при издебването се налага да се снима бързо. Струва си да се облепят с лента хромираните части. Два пъти по-важно е да се намирате в сянка, за да не попаднат слънчеви лъчи върху повърхността на обектива или други части на фотоапарата.
  • Ако избирате фотоапарат точно за този лов, отчитайте шума, който  предизвиква по време на работата му и простотата на конструкцията - в най-добрия вариант шумът трябва да е незначителен а управлението - бързо. 
  • Бъдете готови за мигновено снимане. Този вид лов винаги е пълен с изненади и вие трябва веднага да използвате всяка възможност, а за това е необходимо всичко по фотоапарата - от необходимия обектив до стойността на диафрагмата да са подготвени предварително. Възможно е да имате една-две секунди, и те не стигат даже за смяна на скоростта, да не говорим за смяна на обектива.
Избор на обектив
Правилния избор на обектив за конкретен случай е трудно. По характера на месността вие можете да примерно да определите  какво е потребното фокусно разстояние. Още една причина, която може да ви попречи да се възползвате например от 400 мм. обектив на 35 мм. фотоапарат е недостигът на светлина. Ако се намирате в гората, или наближава залезът е възможно да не стигне светлосила. Стойността на диафрагмата при дългофокусните обективи рядко надвишава 5,6, а това означава, че се налага използване на толкова ниска скорост, че е невъзможно да се снима от ръка. Проблемът се решава частично с помощта на по-чувствителен филм, въпреки, че при нея има забележима зърнистост. Окончателния избор на обектив и филм зависи от насложените обстоятелства, а също и от вашето умение да снимате от ръка при ниска скорост.
Дългофокусен обектив
Умението да се снима при ниска скорост е извънредно ценно качество. И вие можете да го усъвършенствате. Повечето производители препоръчват при снимане с 35 мм. фотоапарат с обектив 400 мм да се използва статив при скорост, по-ниска от 1/500 сек., въпреки, че ако по някакъв начин закрепите фотоапарата и задържите дишането е напълно възможно да се направи снимка и при 1/125 сек. Понякога рязка снимка може да се направи даже и при скорост 1/60 с.
При такива скорости не може да се разчита на това, че вие ще удържите фотоапарата неподвижно, по-добре е да се направят няколко снимки и тогава вероятността да успех нараства. Такива снимки "в серия" са професионален похват, който не е вредно да се възприеме: с две думи, ако снимката обещава да е интересна - не жалете филма. Помнете само, че даже при 1/125 всяко сравнително рязко движение на животното ще доведе до нерязкост на изображението, затова следва да се улучи момента, когато животното е почти неподвижно.
Снимането с дългофокусен обектив прилича на стрелба с карабина - здлаво се държи фотоапарата, за опора може да служи дърво или камък, притиснете камерата към повърхността на опората или се подпрете на нея. Когато опора няма, съветвам да се снима от коляно или от лег. В повечето случаи при този метод изисква най-голямата възможна скорост. 
 
Използвани в текстовете снимки:
Част 1.  Млада червеногръдка (Erithacus rubecula), полеви дневник, бинокъл. Московская обл. Большесестринское о\х. Canon EOS50, EF 100-300, Speedlite 540EZ, Fujychrome Velvia 50, 125\f8. 
Част 2.  Обикновена тимелия, Непал, 2500 м.н.у.м, Canon EOS50, EF 100-300, Speedlite 540EZ, Fujychrome Provia 100, 125\f5.6. 
Част 3.  Голяма водомерка (Limnoporus rufoscutellatus), Canon D10, EF 100-400 mm
Част 4.  Дрозд      Псковская обл. Canon D10, Sigma 70-200 f=2.8
 
© 1999 г.   Дмитрий Константинов
снимки автора

 

© 2009-2020 MacroPic. All Rights Reserved.