Страница 2 от 4
Стандартен набор от обективи
Изборът на обектив често зависи от особеностите на поведението на животните, които възнамерявате да снимате. Голяма част от бозайниците е птиците рядко допускат човека до себе си на близко разстояние и в случая най-полезен е дългофокусният обектив, уеличаващ изображението. Най-удобно е общите планове и местообитанията на животните да се снимат с широкоъгълен обектив. За дребните животни фотографите прибягват към снимки в едър план с дългофокусни макрообективи. Тези три обектива - дългофокусен, широкоъгълен макрообектив съставят основното снаряжение на фотографа анималист.
Дългофокусни обективи
Това са "работните коне" при снимането на фауната в естествени условия и затова се използват при снимките на всички видове животни, освен най-дребните. Прието е, че всеки обектив с два и повече пъти по-голямо фокусно разстояние от нормалния е дългофокусен, и колкото по-голямо е фокусното разстояние, толкова по високо трябва да е качесвото на обектива.
Дългофокусните обективи имат три характерни качества:
- Първо, те увеличават изображението. При обектив 200 мм. за 35 мм. филм, фокусното разстояние е четири пъти по-голямо от това на стандартния 50 мм. обектив и мащабът на изображението върху филма ще бъде четири пъти по-голям. Съответно кратността на дългофокусния обектив може да се изчисли лесно, разделяйки фокусното разстояние на 50 (напр. обектив с фокусно разстояние 300 мм. има 6-кратно увеличение спрямо нормален обектив). За фотографа, който се опитва да се прокрадне до стоящото нащрек животно това е най-ценното качество - приближава обекта на снимката. Свръхдългофокусният обектив, например 600 мм за малък формат увеличава мащаба на изображението 12 пъти спурямо стандартния обектив. Най-"мощните" обективи обаче невинаги са най-удобни. Заради теглото и големите си размери те трудно могат да се използват без твърда опора - статив, а относителните им отвори често са малки (8 или 11), което не винаги позволява достатъчно кратка предаване на движещо се животно. Освен това, увеличавайки изображението, дългофокусните обективи правят забележими и неговите недостатъци. Те са свързани не само с вибрациите на фотоапарата, но и с оптичните качества на самия обектив. Само някои модели свръхдългофокусни обективи могат да се сравнят с нормален обектив по резкостта на изображението. Цената им е много висока.
- Втората особеност на дългофокусните обективи е способността им да отделят обекта от неговото обкръжение, което без съмнение е много важно, ако животното с намира в гъста, отвличаща вниманието растителност. Това става възможно не само благодарение на малкия зрителен ъгъл (5° по хоризонтала на изображението за обектив 400 мм за малък формат), но и защото дълбочината на резкостта при него е по-малка, отколкото при нормален обектив. Когото диафрагамата на 400 мм. обектив е по-затворна, дълбочината на резкост е доста огрничена, а при отворена диафрагмавече е съвсем тясна ивица. Цялото видимо пространство пред и зад обекта не е на фокус, което поволява животното отчетливо до се отдели от окръжаващата го среда.
- Третата особеност е непосредствено свързана с малката дълбочина на рязкост и има важно значение при снимането на животни. Доколкото обектите, намиращи се в близост са дефокусирани и размити, възможно е да се снима през тънка растителна завеса, почти без да е пречка за изображението.Освен това, храстите и клоните са добро укритие при прокрадване.
Сега изборът на дългофокусни обективи е достатъчно голям и не изисква особени усилия. Практически цялата информация може да се намери в Интернет, но тя е разводнена. Известни са ни две обзорни статии: Telephoto Zoom lenses and Teleconverters, Telephoto lenses for the Canon EOS system.
Широкоъгълни обективи
При фотографирането на животни с широкоъгълни обективи не се използват, но с тяхна помощ могат да се правят панорамни снимки на техните местообитания с достатъчна дълбочина на резкаост, при която и предния, и задния фон са на фокус. Подходящи са и за случаите, когато трябва да се покаже обекта като част от окръжаващата среда, например разположение на гнездо или група пасящи копитни.
"Най-мощните" широкоъгълни обективи водят да силни изкривявания и са способни сериозно да изменят изображението . Обективите "рибешко око" правят поразително необичайни снимки, но употребата им трябва да е внимателна.
Макрообективи
Голямата част обективи са устроени така, че най-отчетливо изображение се получава при фокусиране между 0,5 - 1 до стойност, близка да безкрайност. На много къса дистанция оптичните елементи на обектива трябва да се отдалечат от матрицата на такова разстояние, че установяването на фокус е невъможно по обичайния начин. Заради това за повечето обективи е указано минимално разстояние на фокусиране. Нормалният 50 мм. обектив за 35 мм. формат не може да фокусира на разстояние, по-малко от 30 см от обекта, а при 300 мм. обектив този предел е повече от 4 м. Оптичната система на макрообективите е предназначена специално за снимане от близко разстояние. Техните качества се проявяват именно при снимане на обекти, разположени на близко разстояние. При сниманите на природата и животни тези обективи са незаменими. Освен това те работят отлично и на други разстояния, чак до безкрайност.
Нека отбележим, че голямата част макрообективи имат фокусно разстояние 50 - 150 мм. Макрообективите с фокусно разстояние повече от 50 мм. позволяват увеличение на допустимата дистанция между обектива и обекта. Това е особено нужно при снимките на дребни плашливи животни. Освен това в сниките се появява интересна перспектива.
Други обективи
За снимане на животни и природа в голяма част от случаите са достатъчни трите най-подходящи обектива: дългофокусен, широкоъгълен и макрообектив. Понякога обаче се налага използването и на други обективи. Някои от тях са неотменна част от фотографския арсенал, други са със специално предназначение и се използват рядко. Те по правило са скъпи и покупката им изисква сериозен размисъл. Да разгледаме основните видове обективи от тази група.
Стандартни обективи
Стандартният (китов) обектив обезпечава такава перспектива и ъглов обхват на снимката, подобни на тези на човешкото око. Ако обектът е лесно достъпен и не твърде малък, и е необходимо просто да се заснеме, естествено се избира стандартния обектив. Той отлично подхожда за работа в студио и за снимки на статични обекти при полеви условия.
За "нормално" фокусно разстояние за всеки формат се счита диагонала на кадъра, макар и това да не е върдо правило. За формат 35 мм нормалното фокусно разстояние е 43 мм (закръглено до 50 или 55 мм.), за 6х6 см. - 85мм., за 6х7 см. - 92 мм., за 9х12 см - 300 мм. и т. н. сравняайки обективите с нормално фокусно разстояние трябва да се отчете високото качество на голямата част от макрообективите, които имат фокусно разстояние, близко до нормалното. Много професионалисти използват макрообектив с нормално фокусноразстояние в качеството му на китов
Вариообективи
"Зумът" е с променливо фокусно разстояние, той в момента може да замени няколко обектива. Например вариообектив 70 - 300 мм едновременно притежава свойствата на съвсем малко удължен стандартен и дългофокусен обективи, включвайки всички промеждутъчни дължини. Трябва да отбележим, че при промяната на фокусното разстояние не е необходимо допълнително фокусиране, а това е много удобно при работа в полеви условия.
Променливото фокусно разстояние позволява на фотограът да построи кадъра според желанието си, но при зумовете има и недостатъци - по-малка светлосила в сравнение с обективите с фиксирано еквивалентно фокусно разстояние, а също така губят и по отношение на резолюцията.
Обективи за нощни снимки
Полезен е още един обектив, предназначен за снимане в условия на извънредно лоша осветеност. Максималният относителен отвор на "нощните" обективи обикновено е 1,2, т.е. имат голяма светлосила. Тези обективи често имат асферична предна леща, която намалява ореолът от източниците на светлина, попадащи в кадъра. Това им качество подхожда повече за снимане на градски видове в сумрака или нощем, на светлината на лампите, отколкото в природата. При фотогрофирането в условия на лошо осветление тези обективи са незаменими, но са изключително скъпи.
СТАТИВИ
Фотографирането на диви животни в полеви условия е свързано със значителни преходи. Фотографът е принуден да прави компромиси между желанието да разполага с цялото необходимо оборудане и запазването на своята мобилност. Намаляването на общото тегло на фотооборудването за сметка на статива е винаги трудно, стативът трябва да бъде устойчив и универсален, а устойчиви и универсални са само тежките професионални стативи.
Трябва да се запомни веднъж завинаги - стативът не се използва само в два случая - когато няма къде да се постави и при оперативно снимане.
Стативите изълняват следните функции:
- Обезпечават неподвижността на фотоапарата за да не се размаже изобажението при движението на огледалото и сработването на затвора.
- Позволяват точното кадриране на снимката.
- Прави възможно снимане на дълги експонации, което от своя страна дава възможност за свободното управление на дълбочината на рязкост.
- Принуждават фотографа да се замисли струва ли си, да се занимае с даден сюжет.
- Дава време за сериозна работа над композицията.
А сега за аксесоарите: не е възможно да се вземе всичко, което може да се използва, но без колебание вземете нещата, които най-вероятно ще са нужни. Особено важно е да бъдете "леки" при снимане "с подход", в противен случай ви очаква неуспех. Няма полза от огромно количество аксесоари, ако те ви пречат да се движите бързо и безшумно.
ФИЛМИ И ФИЛТРИ
При фотографирането на природата и дивите животни, най-силно, в сравнение с другите видове фотография има предпочитание към цветния филм, ако не се смятат случаите, в които черно-белият филм е съхранил някакъв превес благодарение на традициите и творческите възможности при използването му.
В крайна сметка, изборът на един от трите основни видове филм - цветен диапозитивен, цветен негативен и черно-бял негативен зависи от предназначението на снимките.
Цветните диапозитиви са предназначени за използване в полиграфията, както и за прожектиране. Ако възнамерявате да предлагате своите снимки в списания или издателства, най-добре е да снимате само на диапозитив. Те имат по-точно предаване градациите на цвета и имат по-висока разделителна способност в сравнение с негативните филми и се сканират по-лесно. Изготвянето на цветен слайд е едноетапен процес. Веднага след проявяването може да се оцени резултата, спестявайки пари от печат на контроли. При необходимост от диапозитива може да се получи висококачествен цветен отпечатък. За целта се използват специални фотохартии, печатът върху които се извършва направо от диапозитива. Макар и диапозитивния филм да има по-точно цветопредаване може да има нарушение на цветния баланс, слестви на брак, допуснат при произвадството и обработката, неправилно използване и съхранение, което в нашите условия е нещо обикновено.
В последно време във всички жанрове на фотографията се по-рядко се използва черно-белият филм. За това можем единствено да съжаляваме, защото в опитни ръце тя притежава силен изразителен потенциал. Когато такова мощно средство за емоционално въздействие като цвета отсъства, най важно значение придобива формата на обекта. При това може с висока точност да се управляват тоналните преходи от черно към бяло, използвайки безкрайните оттенъци на сивото.
Светочувствителност и зърнистост на филма
Високата резолюция на обектива се проявява само при снимане с дребнозърнест филм. Ако е неоходима разработка на всеки детайл, съветваме използването на цветен диапозитивен филм Kodachrome 25 или Fujychrome Velvia. Дребнозърлнестите филми са иска светочуствителност. При условия на лошо осветление, когато е нужна кратка ексонация или когато светлосилата на обектива е по-малка, а обектът е подвижен, тяхното използване не се препоръчва. Филмите с висока чуствителност имат по-грубозърнеста стуктура. Така че при снимане на животни в полеви условия често се налага жертването на по-високата разделителна способност.
Свойства на филма
Между основните марки филм от един тип, имащи сходна чуствителност но различни производители съществуват неголеми разлики в цветопредаването. За избора на филм препоръчваме да се изпробват няколко фирми, да се сравнят резултатите и да се изолзва тази, която най-много допада на фотографа. Така вие ще се запознаете със свойствата на даден филм в различни условия и можете да ги използвате според случая. Най-голямата разлика между цветните филми освен светочисвителността и зърнистоста се състои в това, че някои филми могат да се проявят във всяка фотолаборатория, а други, например Kodachrome, при които зърнистата структура е изразена в по-мала степен могат да се проявяват само от производителя (т.е. за проявяване филмът трябва да се изпрати в Европа).
Светофилтри
Постоянно се разширява популярността на различните филтри за получаване на специални ефекти, но при снимане на животни, където интерес представляват реди всичко поведението и особеностите на обекта, използването на такива филтри рядко е обосновано. Има редица филтри, имащи тясно предназначение, които трайно са влезли в употреба при фотографите.
Поляризационните филтри "сгъстяват" синия цвят на небето и намаляват отраженията, например от водата.
Конверсионните филтри коригират реакцията на филма на измененията на цветната температура на дневната светлина - например, в ясен и слънчев ден сенките имат отчетливо синкав цвят, което може да се отстрани с помощта на филтър.
Корекционните филтри дават възможност да се възстанови цветното равновесие на филма, нарушено вследствие на фабрични дефекти или продължителна експонация.
Градиентните филтри затъмняват част от снимката, да кажем небето, като не засягат останалата част на изображението.
При използването на черно-бял филм най-често се използват следните филтри:
Поляризационни филтри за намаляване на отраженията.
Цветните филтри не пропускат определени лъчи от спектъра и по този начин променят съотношението на тоновете. Жълтият филтър частично не пропуска сините лъчи и с негова помощ може да се затъми изображението на ясно небе. Зеленият филтър изсветлява изображението на растителнотта и приглушава червение цвят на цветята и скалите.
