Птици

• Зрението на почти всички птици е много остро. И най-важното, при тях има висока разделителна способност по отношение на детайлите - при ястреба плътността на клетките в ретината е 8 пъти по-висока отколкото при човека. Повечето птици различават цветовете, нощните птици (совите) са почти лишени от тази способност, но затова пък виждат добре в сумрак. Освен това очите на повечето птици са разположени от двете страни на главата, което осигурява широк зрителен ъгъл. Патиците имат зрителен ъгъл 360°.
• Не е напълно известно как мозъкът на птиците обработва зрителната информация. Опитът показва, че повечето птици почти не обръщат внимание на неподвижните предмети. Основен елемент в начина им на възприятие е движението, затова по време на издебването е много важно да се научите да "замръзвате".
• Слухът при болшинството птици е по-развит от човешкия, а в живота на нощните той има огромно значение. Но в полет въздушният поток и шумът от крилата вероятно намаляват чуствителността на слуховия орган. Има предположения, че птиците възприемат низкочестотните звуци, които се разпространяват на значителни разстояния.
• Обонянието като правило не играе забележителна рола при птиците, може би защото в полет на голяма височина слабите миризми трудно могат да се уловят. Изключение правят наземните птици, притежаващи тънък нюх, например дивата пуйка и някои вранови.

Бозайници

• Зрението при повечето животни, водещи нощен начин на живот не играе важна рола, те разчитат на други сетива. При това те нямат цветно зрение, ако изключим висшите примати и някои гризачи. Има разбира се изключения, особено при котките които настигат плячката си с бързо бягане. Има и между елените, които се спасяват благодарение също на скоростта.
• Слухът е развит добре почти винаги, а животните с големи подвижни уши (копитни, зайцеподобни) притежават висока чуствителност в определена посока.
• Обонянието при всички бозайници е толкова развито, че човекът изобщо не може да се сравнява с тях. При нас обонятелната тъкан заема неголяма площ в горната част на носовото отверстие, при бозайниците тази тъкан има извивки, а тяхната повърхност открита за достъп до въздуха и много голяма - при някои видове площа на обонятелната тъкан е няколко пъти по-голяма от външната площ на тялото. Като правило, бозайниците използват обонянието по-често, отколкото зрението и слуха.

• Издебването напомня действията на животните и вие можете да усъвършенствате своите навици, изучавайки придвижването на дивите животни. 
• За начало се облечете така, че да не се набивате на очи. Ако вие сте истински увлечен човек, можете с помощта на маскировката да доближите непосредствено до обекта. Това е възможно в условията на точни знания за поведението и навиците на дадено животно.
• В повечето случаи вие едва ще искате или можете да се подготвите така добре. Избягвайте всичко ярко и набиващо се в очи в своята екипировка. Дрехите трябва да са невзрачни, при преминаването през храсти не трябва да шумят и да се закачат. Ако носите очила, със самозалепваща лента облепете металните части. Светлата кожа на лицето е забележима даже и от голямо разстояние. В студено време може да се сложи плетена качулка, в другите случаи се препоръчва да се нанесат няколко мазки тъмен грим или кал.
• Миризмата, рядко пречеща при снимането на птици може да предизвика трудности при работа с бозайници. Една от основните съставки на човешката миризма е маслената киселина (С3Н7СООН) и кучетата например са почти 1000000 пъти по-чуствителни към нея, отколкото хората. Облеклото намалява миризмата донякъде, но важно е да се правят възможно по-малко движения и да се намирате срещу вятъра спрямо животното, което дебнете. Не използвайте силно миришещи вещества: дезодоранти, лосиони, репеленти.
• Едно от основните условия на дебненето е плавната, безшумна походка. Обикновено при ходене се правят много резки и ненужни движения: ходят на зиг-заг клатейки се на двете страни и размахвайки ръце, шумят с крака. При снимане с подход всичко това трябва да се избягва всичко това и да се движите максимално сдържано, все едно пълзите. Наблюдавайте как домашната котка се прокрадва към птиците - плавно, като главата и тялото са неподвижни. Тя като че ли се плъзга напред и ако не я следите нарочно може изобщо да не забележите движението и.
• Учете се на правилната стъпка - поставете петата на земята, а след това превъртете стъпалото, опирайки се на външната му страна. Тази походка може да ви се стори неудобна, затова пък е плавна и безшумна. Внимателно следете къде поставяте крака си, не настъпвайте сухи листа и клонки. Не е беда ако в началото гледате в краката си и изпускате добри възможности за снимки - с времето ще се научите да използвате периферното си зрение.
• Ако настъпите суха клонка замрете. Този звук ще заостри вниманието на на всички животни наоколо, макар че повечето не хукват веднага, а стоят неподвижно, нащрек, в очакване на други признаци на опасността. За всеки случай изчакайте 10-15 минути. За това време животните ще се убедят, че тревогата е била фалшива и ще се успокоят. Най-добрата обувка е самоделната, с мека кожена подметка през която вие можете да усетите попадащите под стъпалото сухи клонки. 
• Най-сложното при издебването и да остените неподвижни. Опитайте и сами ще се убедите колко трудно е да не мърдате … и да не се почесвате. При абсолютна неподвижност често изпитваш физическо напрежение и това води до неврозни движения: щтракане с пръсти, смяна на позата. 
• Научавайки се да запазите пълна неподвижност в течение на няколко минути вие придобивате ценен навик. Прокрадването не се състои само от движение, има обстоятелства при които е по-добре напротив, да се затаите. Изберете удобна поза и се постарайте да се слеете с окръжаващата ви среда. Не е изключено, като награда за търпението животното, което не ви е открило да приближи съвсем близо. Освен това, когато сте неподвижни вашата миризма се разтваря във въздуха и животното трудно ви усеща. 
• По бледата кожа на лицето и тила дивите животни могат да забележат фотографа даже отдалеч. Черна плетена качулка прави човека по-незабележим. Ивици от тъмен грим, нанесени по лицето и ръцете се сливат с фона на задния план и осигуряват добра маскировка. Плътния грим е още по-надежден, но изразходването на сили и време за него могат само най-увлечените фотографи. 
• Фотографът, използващ по примера на военните пълна маскировка с мрежа и клонки се превръща в ходещо укритие. При определени условия това може да се окаже много полезно.
• Допълнителни трудности по време на прокрадването създава и фотоапаратът: той предизвиква шум, изглежда необикновено и има блестящи, отразяващи слънчевите лъчи повърхности. "Мекият" бокс или звуконепроницаемият контейнер затрудняват използването на апарата, а при издебването се налага да се снима бързо. Струва си да се облепят с лента хромираните части. Два пъти по-важно е да се намирате в сянка, за да не попаднат слънчеви лъчи върху повърхността на обектива или други части на фотоапарата.
• Ако избирате фотоапарат точно за този лов, отчитайте шума, който  предизвиква по време на работата му и простотата на конструкцията - в най-добрия вариант шумът трябва да е незначителен а управлението - бързо. 
• Бъдете готови за мигновено снимане. Този вид лов винаги е пълен с изненади и вие трябва веднага да използвате всяка възможност, а за това е необходимо всичко по фотоапарата - от необходимия обектив до стойността на диафрагмата да са подготвени предварително. Възможно е да имате една-две секунди, и те не стигат даже за смяна на скоростта, да не говорим за смяна на обектива.