Втората статия от замисления цикъл от статии за макрофотографията. В първата статия Съвети за макроловците, предлагам няколко съвета към любителите на макролова на безгръбначни
- как да бъдат снимани по-добре, по какви начини може да се постигне по-голяма изразителност на снимката. В тази статия подробно ще бъдат разгледани приспособленията за огледално-рефлексна камера, които подсигуряват необходимия мащаб на снимката, плюсовете и минусите от използването им. Крайно важен е въпросът за светлината - качествената подсветка доста опростява задачата за получаване на качествен кадър, а в редица случаи е невъзможно без нея. Невъзможно е да се разгледат всички видове подсветка, затова ще се огранича с обзор само схемите, които съм използвал лично и съм убеден в тяхната работоспособност. На http://vblinov.photosight.ru могат да се разгледат и обсъдят работите на автора, забележки, пожелания, препоръки и мнения за статията ще приема с благодарност на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..
1. Приставки и приспособления за макрофотография
За огледално-рефлексен фотоапарат, както цифров, така и лентов изборът на приставки и приспособления е много голям. Освен проксарните лещи в различните им модификации, които могат да се използват и с телеметрични и с компактни камери, тук се появява възможността за използване на удължителни пръстени и мехове, телеконвертори а също и поставяне на обектив в обърнато положение. Ще се опитам накратко да отбележа плюсовете и минусите на различните приспособления.
Проксарни /макро-/ лещи - влошават резолюцията на обектива, фотоапаратът трябва да се приближи до снимания обект. При това обаче практически не се променя светлосилата на обектива (случаите на сложни многокомпонентни лещи 9 тип обектив за тема за отделен разговор, в тези случаи светлосилата се променя в зависимост от използвания обектив). Ако сте решили да се спрете на използването на макролещи - избирайте качествени модели, задължително с многослойно просветляване. Те няма да влошат така силно оптичните качества на обектива и най-важното - при качествените макролещи значително намаляват хроматичните аберации, които повече от всичко влошават кадъра, когато се използват некачествени изделия.
Частен случай са многолещовите приставки и използването на допълнителен обектив в обърнато положение. Като пример е показана снимка, където към основния обектив Sigma 28-70/2,8-4 е закрепен в обърнато положение обектив Nikkor 28/2,8. Да се снима с тази комбинация е възможно само при фокусно разстояние на основния обектив 70 мм., в противен случай ще се получи силно винетиране. Мащабът на снимката е около 2:1. Използването на допълнителен обектив е силно разпространено в макрофотографията за получаване на големи увеличения. Удобно е заради това, че къмплестът може да се получи от подръчни материали - почти от всяка двойка налични обективи. Тази схема има и недостатъци - броят на лещите се увеличава, съответно се увеличава отражението/ пречупването/разсейването в оптическата система. Но най-големият минус е ниската светлосила. В случая предна леща на системата става задната леща на обърнатия обектив, чийто диаметър е малък винаги. Това ограничава използването на подобна схема с огледално-рефлексен фотоапарат, защото е трудно фокусирането при недостиг на светлина. Доста по-широко се използва от притежателите на компактни цифрови фотоапарати.
Използването на обърнат обектив дава възможност значително да се подобри качеството на изображението, особено ако нямате макрообектив. В обърнато положение може да се закрепи всеки обектив, получавайки достатъчно голямо увеличение - около 1:1,5 - 1:2 за китовите обективи. На илюстрацията е показан Nikkor 60/2,8 Micro, закрепен в обърнато положение.
Защо се прави това? При снимане в мащаб 1:1 и повече, оптичните свойства на обектива се подобряват значително, ако се обърне със задната леща напред. Същото се отнася и за макрообективите, при мащаб повече от 1:1 е желателно да бъдат обърнати. Сам, обърнатия обектив не дава голямо увеличение, затова трябва дасе използва в комплект с удължителни пръстени или макромех. Възможното увеличение тогава е до 10:1. Това разбира се е условно, но е прието за се смята, че макроснимката е до мащаб 10:1, а по-големи увеличения са вече микроснимка, за която е необходим микроскоп. Използването на обърнат обектив усложнява снимането. Автофокусът не работи, не работи скачащата диафрагма, не се предава стойността на диафрагмата към камерата. Възможно е единствено ръчно управление. Има специални приставки, които донякъде облекчават процесана снимане, но при всички случаи използването на обърнат обектив е желателно само истинска необходимост. Особено отчитайки факта, че в случая са уязвими задната леща и целият сложен механизъм за свързване на обектива с камерата. При невнимателно боравене може да се зацапат и повредят.
Обръщащите пръстени се произвеждат както от производителите на самите фотоапарати, така и от странични производители, които са и значително по-евтини. На снимката отляво-надясно има три преходника - преходник М42-байонет N (за използване на обективи М42 с тела Nikon); обръщащ пръстен с N-байонетом за обективи с диаметър на резбата за филтри 62 мм; преходник за закрепване на обърнат към основен обектив.
Удължителни пръстени и макромех. Най-популярните приспособлания за огледални камери. Нормално е при използването им в минимална степен да се влоши резолюцията на обектива. Друга жертва е намаляването на светлосилата на системата и разстоянието до снимания обект. Това е ниска цена за получаването на качествена снимка, затова макропръстенитеса били и ще останат най-популярното приспособление за макроснимка с огледален фотоапарат. На снимката се вижда пръстен с N байонет, поддържащ напърно работата на автоматиката - работи автофокусът и се предава стойността на диафрагмата. При използването им трябва да се помни следния момент - колкото е по-голямо фокусното разстояние на обектива, толкова по-малко ще е влияние върху мащаба на изображението, използвайки един и същ комплект пръстени. Това усложнява живота на притежателите на дългофокусни макрообективи.
На илюстрацията е фотоапарат с удължителен пръстен и обектив Nikkor 60/2,8 Micro. В случая се осигурява мащаб около 2:1 - достатъчно за снимане дори на дребни насекоми. При това се съхраняват всички функции на взаимодействие между обектива и тялото, което съществено облегчава снимането.
Предлагам ви да разгледате варианта на подсветка, която използвах през сезона на 2004 год. Събран е от това, което имах под ръка - за дългите години занимания с фотография се натрупаха много различни детайли и приспособления. Като изнесена светкавица е използвана Nikon SB-25, която имах под ръка, с поставен върху нея разсейвател LumiQuest.
Той е лек, компактен, сгънат практически не заема място. Заедно с това осигурява мека светлина, особено при снимки от близко разстояние. Светкавицата е монтирана на шина.
Тази шина остана от една сапунерка, но не е проблем да си направите сами нещо подобно от метал. Свързването на светкавицата с фотоапарата става с помоща на синхронен кабел, например SC-17.
Този кабел обезпечава пълноценна връзка между камерата и светкавицата, т.е. прави възможна работата в автоматичен режим. Макар и никога да не съм работил в автоматичен режим, предпочитам да давам стойности на диафрагмата и скоростта ръчно. Това никак не е сложно - две пробни снимки с оценка на експозицията и корекция в зависимост от предметното разстояние, естественото осветление и свойствата на снимания обект. Резултатът се вижда на дисплея и винаги може да се коригира на повторната снимка. Ако се работи в ръчен режим не е необходима употребата на синхронизиращ кабел, може да се задоволим и с обикновен, евтин синхрокабел, който просто пали светкавицата.
Така изглеждат фотоапаратът и осветлението заедно. Резултатите от това осветление можете да разгледате на http://vblinov.photosight.ru. Понякога, когато е била нужна по-силна светлина за максимално затваряне на диафрагмата съм поставял втора светкавица с неголям пластмасов разсейвател на фотоапарата, но това значително увеличава размера и теглото на системата, като по никакъв начин не увеличава качеството на осветлението, увеличавайки само силата му. За обикновена снимка подсветка не е необходима, тя трябва да е незабележима и единствено да допълни естественото осветление, без да го замести. Обикновено използвам 1/2 или 1/4 от мощността на светкавицата, което е около 2,5 кратно намаляване на силата на светлината. Тя е достатъчна за стойности на диафрагматао 11 или 16 - при това дълбочината на резкостта е достатъчна за снимане на насекоми, а резолюцията на обектива не е намаляла в такава степен, както при максималните стойности на диафрагмата. Най-висока разделителна способност на обектива се достига при стойности 5,6 - 8. При по нататъчно затваряне на диафрагмата разделителната способност започва да пада и силно се влошава при крайните стойности - 32 и 44. Но нали за получаването на голяма дълбочина на резкост стойността на диафрагмата трябва да е максимално голяма? Извода, който направих за себе си е, че не е необходимо да се гони максимална дълбочина на резкост. Тя трябва да е достатъчна за изобразяването на ключовите моменти. Второстепенните детайли пречат, отвличайки вниманието и намалявайки художествената стойност на изображението затова е нужно да се намери такава положение на обекто на снимката, такъв ракурс, при които за показването на обекта е достатъчна не толкова голяма дълбочина на резкост.
Получената система е достатъчно неудобна за работа заради обема и теглото си. След един снимачен ден ръцете се изморяват осезаемо, особено пръстите на дясната ръка. Между другото и за това има лек, вземайки фотоапарата с дясната ръка го поставям на китката на лявата. При това пръстите на лявата ръка остават свободни за да се задържи или придаде нужното положение на тревичката с насекомо върху нея.
Значително по-удобни за работа са специализираните макросветкавици, като показаната Nikon SB-29s.
Разполагането на излъчвателите е непосредствено на обектива осигурява почти безсенчесто осветяване и е много удобно за техническа снимка. Поставяйки го на фотоапарата получаваме достатъчно компактна и удобна за работа конструкция.
Макросветкавицата има много настройки. Може да се променя мощността, могат да се включват отделно лявата и дясната лампа, може да се променя съотношението между мощностите им. Това позволява светлината да се оживи, да не е съвсем плоска. Може да се снима само с тази светкавица, тя дава мека светлина, на практика без сенки и великолепна детайлност на обекта. И все пак, за художествена снимка тази светлина не е достатъчна. Ринговата светкавица дава прекрасна запълваща светлина и денем, при добра светлина позволява отлична разработка на обекта, като смекчава сенките и прави бликовете не толкова ярки. Но не винаги силата и качеството на естествената светлина са достатъчни, за използването и на нормална моделираща светлина. Затова, ако имате желание да постигнете универсалност, трябва да добавите още едно осветително тяло, което ще оживи светлината и ще я направи по-изразителна. На долната снимка се вижда системата, която възнамерявам да използвам през сезон 2005 година. Първите опити с нея обнадеждават, качеството на светлината е високо. Отново се получи обемна и тежка система, но нищо не може да се направи - съдбата на фотографа е да носи тежки чанти със стъкло и желязо, ако наистина има желание да направи хубави снимки, навсякъде и по всяко време.
Експериментирайте със светлината, естественото осветление не винаги е подходящо за снимане. Обмислете и подберете схема на осветление, която ще осигури получаването на качествена снимка независимо от силата и качеството на естествената светлина. Добрата подсветка намалява значително процента на брака, с нея е значително по-лесно да се получи рязък кадър. Но и не си престаравайте, подсветката трябва да допълва естественото осветление и да коригира недостатъците му, но в никакъв случай да го подменя.
Владимир Блинов
7 февруари 2005 г.
