5.6. Разсейватели и отражатели в полевата макрофотография

В болшинството случаи естественото осветление не е идеално и е необходима корекцията му. За това можете да се запасите с няколко прости аксесоара:

Правоъгълник от бял пенополиуретан (синтетичен порест материал, използван за изработката на туристическите постелки) с размери, колкото вътрешната част на фотораницата. Той може да се използва двуяко. Първият вариант - като отражателен екран (за светкавици и слънцето). Вторият вариант - като постелка за колената при снимки от ниска точка на мократа земя и като място за сядане. 

Чифт екранчета от парчета бял плат. Тъканта в краищата се захваща към дълги метални спици (може да се залепи или зашие). Получават се меки разсейватели за обекта и фона (когато светкавицата или слънцето са "на просвет"), или защитни екрани от вятъра.

Ако носите топографска карта, можете да направите следното: картата се ксерокопира на лист формат А4, на гръбната страна се прилепва тънко метално фолио, след което "сандвичът" се ламинира. В резултат се получава карта, неубиваема от климатичните катаклизми, салфетка за закуската и  отражател за слънцето или светкавицата. 

Огледалца. Тези отражатели често са актуални за подсветка на вътрешната част на цветовете, хименофорите на гъбите, създаване на бликове по капките роса, нектара и т.н. Също така с помощта на огледало в тъмнината на гората може да се създаде нужната посока на слънчевата светлина, осветяваща отделни растения или предмети.

Компактни разсейватели и отражатели произвежда фирмата Lastolite. Ако използването на фирмени аксесоари ви доставя удоволствие, можете лесно да ги поръчате по Интернет.  

 

5.7. Чанта или фотораница? 

Ако фотографът работи едновременно с две и повече различни системи (напр., 35мм и 6х7 см), теглото на оборудването е такова, че без раница не може да се мине. С  неголямо количество техника и на неголеми преходи по-удобно е да се използва чанта.

Преимуществото на чантата е едно: може да се постави до мястото на снимките, да се отвори капака и цялото оборудване се оказва под ръка. За макрофотография дъното на чантата трябва да е ходроизолирано. 

Раницата е удобна за пренасяне на големи разстояния и използването и не вреди на гръбначния стълб. Съществуват два основни типа фотораници: с отваряща се задна част (болшинството модели на Lowepro) и 2-3 секционни. 

Раниците с отваряща се задна част имат дебели стени и добре защитават фотооборудването от удари, но затова имат голямо тегло. Достъпът до фотооборудването е удобен само когато раницата лежи на земята и капакът е отворен. Което прови използването в пустини (даже при лек вятър веднага цялото оборудване е подложено на въздействието на пясъка и праха), на стръмни склонове и силно влажни места. 

Раниците с изолирани секции са защитени по-лошо от удари, но са доста по-леки. Подходящи са за тежко оборудване. Най-голяма вместимост има моделът Domke OutPack. Предлаганата раница е изработена от два вида найлон: 420 Denier Nylon и 200 Denier Oxford Nylon. Позволява носенето на 35 мм камера и объективи с фокусно разстояние до 600 мм, средно- и голямоформатни системи. Дребните предмети също не се губят в тази раница. При всичко това вие имате мигновен достъп към цялото оборудване, разположено в нея. 

 

6. Търсене на обекти 

Мнозинството фотолюбители, увлечени от макрофотографията снимат безгръбначни и растения. Тези теми са безкрайни и удивително многообразни, на Земята има 70 милиона вида насеками и повече от 300 000 вида растения., всеки от които има уникален външен вид и множество най-интересни жизнени прояви. За съжаление основно се снимат само най-баналните, многократно снимани обекти. При това това се прави зле. 

Не трябва да се хвърляте да снимате всичко наред как да е. За достигане на донякъде значими резултати е нужна специализация в определени направления. За начало това може да е някаква група обекти, например дневни пеперуди, дендрити или гъби. Усвоявайки методиката и техническите особености на снимането на тази група може да се усложни задачатаа и да се опита заснемането на фоторазказ (естественатат кристализация на водата, жизнения цикъл на водния скорпио, капката и гравитацията и т.н.) Постепенно се появяват опит и знания, позволяващи реализацията на всякакви задачи и лесно се намират интересни за вас обекти и теми. 

На темата за търсене на обекти за макрофотографията може да се посвети отделна статия, но тъй като такава възможност няма, аз ще се огранича до списък с литература, без изучаването на която сериозната работа с безгръбначни и растения би била трудна.  

 

 

Различни определители:

 

Хубава извадка от линкове към интернет проекти, посветени на една или друга група живи организми има на адреса: http://tinea.narod.ru/links/index.html

 

Да се привличат могат само някои безгръбначни и слузести гъби, с растенията и останалите обекти нищо не се получава. 

Гнилите плодове привличат много видове двукрили, ципокрили и люспокрили. Нощните и дневните пеперуди добре се привличат от намазани с леко скиснато вино цветове. 

На товa е основан най-ефективният метод за заснемане на вечерниците. Привечер се подготвя се снимачна площадка: поставя се красиво цвете, зад него се разполага рисуван фон или се композира естествен. На стативи се разполагат светкавиците и фотоапаратът. Ако имате цифров фотоапарат можете да направите тестови снимки на дребен предмет, поставен на мясттото, където се предполага, че ще "увисне" вечерницата, на основата на които да коригирате светлината и особеностите на фона. Важно е да знаете, че при снимането на вечерници в полет, при зависването на пеперудата при цвета, имате само възможност да направите само един кадър, тъй като след сработването на светкавиците животинката с ужас пада в тревата, и освобождавайки се от нея, отлитат панически.

Пълен списък на методите за привличене на насекомите с препратки към литература и пояснителни рисунки може да се видят на страницата: http://www.zin.ru/Animalia/Coleoptera/rus/tsurik4.htm

 

"Никакъв Фотошоп", гордо заявяват някои мързеливи или неспособни на работа с изображения фотолюбители. Не са рядкост и изложбени проекти, изцяло разпечанати директно от лентата. Понякога това е оправдано, тъй като никаква обработка не може да подобри изложбените снимки. Но като цяло означава глупост.

Над снимката се работи по време на снимането, при подготовката за печат и продължава да се работи около нейното изложбено оформление. Всичко това се прави с цел подобряване на качеството на снимката и нейното емоционално въздействие върху зрителя. Фотаграфията се учи цял живот, обработката един, два дни по-малко. 

Самият Adobe Photoshop е фотолаборатория, само дето няма нужда да загубите много дни в експерименти под увеличителя. Ако се занимавате с цветна фотография сте длъжни да се ползвате от Фотошоп не по-зле от Ден Моргулис. Ето минималния набор от действия, необходими за придаване на завършеност на снимката: кадриране, баланс на бялото, тоналност, наситеност на цветовете, акценти (да се приглушат ненужните детайли и да се подчертаят главните) и резкост.  При това става дума не за изкривяване на действителността и лъжа на зрителя, а за създаване на фотография. Документализмът е задължителен само в съдебната медицина, в приложната научна фотография и в репортажа на събития, като и там умението да се работи с контраста и тоналността няма да попречи.

 

Ако искате да похарчите някаква сума за фотооборудване, помислете нужно ли ви е то? 

В болшинството случаи фотооборудването не подобрява качеството на вашите снимки. Прокламираната от фотопроизводителите философия за това, че подобряването на оборудването е крачка напред, не е нищо повече от маркетингов трик. Може да стане така, че при прехода от малък към среден формат и от среден към пълен, вие ще снимате по-лошо, понеже губите своята мобилност и лекота. А ще спечелите единствено възможност да правите по-резки и големи отпечатъци.