Между многото жанрове във фотографията особено място заема фотографирането на малки обекти в едър план.
Нарича се макрофотография. Ползата на макроснимката дори и за любителите е безспорна. Вие отваряте врата към свят на нови и често неочаквани сюжети, като кристалите, портрет на тропически бръмбар или микропейзаж.
Енциклопедиите обясняват термина "макроснимка" като фото- или кино заснемане на средни или малки обекти или техни детайли или структура в мащаби от 1:10 до 15:1. Мащаб се нарича отношението на размера на изображението върху филма към реалния размер на обекта. Например, ако размерът на обекта е 10 см., а размерът на неговото изображение върху филма (матрицата) е 2 см., мащабът е 1:5. При размер на изображенето 2 см и размер на обекта 0,5 см мащабът ще е 4:1.
Снимането на малки обекти в мащаби 1:10 - 1:4 се усвоява леко. Много съвременни обективи позволяват да се снима в тези мащаби без допълнителни приспособления. Снимането в мащаб 1:4 - 1:2 вече изисква допълнителни приспособления, като макропръстени или проксарни лещи. При относително ниска цена тези приспособления позволяват получаването на приемливо за фотолюбителя качество. По-нататъчното увеличение на мащаба е свързано с ред трудности. За получаването на изображение в мащаб до 1:1 е неизбежно да се похарчат немалко пари за купуването на истински макрообектив. По-нататъчното увеличение на мащаба на снимката е свързано с още по-големи усилия. Можете да вземете пет пръстена и да достигнете мащаб 2:1, но... пет пръстена струват колкото приличен обектив, а и качеството на снимките при това увеличение страда нелечимо от дифракция. Към това ред от пръстени и обектив правят системата прекалено голяма.
Ако се използва 100 мм макрообектив, за получаването на мащаб 2х е нужно удължение 200 мм, а при мащтаб 3х удължението става 300 мм. при това светлосилата пада силно. Ако се използва обектив с максимална диафрагма f/2.8 и ако с удължителни пръстени или макромех достигнем до 3х, ще се наложи фокусирането да се извърши при стойност на диафрагмата f/11. Простичко казано, построяването на композицията и фокусирането ще се извършват в условията на пълен мрак, което не е най-добрия начин за постигане на качествена работа. За предварителен преглед на дълбочината на рязкост и дума не може да става.
Макрофилтрите не намаляват реалната светлосила, но (особено при големи увеличения) влошават качеството още повече. Освен това увеличението, което се постига с помощта на проксарните лещи е ограничено, особено при желание да се постигне качествена снимка. Увеличението в случая е равно на произведението на оптичната сила на проксарната леща (в диоптри) и фокусното разстояние на обектива в метри. За получаването на увеличение 2х с обектив с фокусно разстояние 100 мм. е необходима леща 20 диоптъра (на нас не са ни известни подобни качествени многоелементни лещи).
Има още един способ за получаване на мащаб на снимката по-голям от 1:1. Възможно е "обръщане" на обектива с челната леща къв филма (матрицата), а лещата, която обичайно е към филма е насочена към обекта. Този метод позволява получаване на качествени снимки в мащаби 1:1 - 1:4. За съжаление не всички съвременни системи позволяват това.
За щастие, необходимото увеличение може да се достигне и с помощта на обикновени обективи. Ако вместо макролеща на дългофокусния обектив се постави друг, обърнат обектив, мащабът на снимката ще е равен на сътношението между фокусните разстояния на обективите. Качеството не се влошава така силно.
Нека поставим на камерата обектив с фокусно разстояние, по-голямо от това на нормален обектив.(ще го наричаме основен обектив). Да вземем обектив с по-малко фокусно (ще го наречем допълнителен). Нека закрепим допълнителния така, че челните лещи на двата обектива гледат една към друга, да отворим максимално диафрагмата му. Така получихме висококачествена макролеща с голяма оптична сила. Да напомним, че оптичната сила на допълнителния обектив е равна на 1000 мм. разделени на фокусното му разстояние. С други думи оптичната сила на 50 мм. обектив е равна на +20 диоптъра!
Както вече споменахме, увеличението получено от такава схема е равно на отношението между фокусното разстояние на основния обектив и фокусното разстояние на допълнителния обектив. Ако съединим 200 мм. обектив (основен) с 50 мм. обектив (допълнителен) ще получим мащаб 4х! (Забележка: мащабът се увеличава още повече при използването с цифрова огледално-рефлексна камера, с размер на матрицата по-малък от 24х36 мм.).
Виждали ли сте подобни увеличения във визьора? Дълбочината на рязкост е толкова малка, че дори намирането на обекта без изградени навици е трудно, да не говорим за точно фокусиране. Най-слабите движения на обекта или вибрации на системата напълно разрушават изабражението. По тази причина приспособението, носещо системата трябва да е достатъчно неподвижно.
Някои фирми предлагат специални преходници, но по-просто и по-евтино е да се изработи самостоятелно. Изберете два филтъра - един за основния обектив и един за допълнителния. Налага се да се отстранят стъклата, затова могат да бъдат най-евтините или повредени. Единственото изискване е добро състояние на резбата. Залепете ги с епоксидна смола така, че получения преходник да съедини двата обектива с челните лещи един към друг. Обърнете внимание на светлонепроницаемостта и успоредността на оптичните оси на обектива.
Преди да се занимаете с изготвянето на такъв преходник е нужно да се подбере подходяща двойка обективи. Естествено, никой производител не произвежда обективи, специално разчетени за подобна употреба, но практиката показва, че би могла да се намери достойна двойка от обективите на всяка търговска марка. Опитайте различни варианти от обективите с които разполагате.
Ето няколко съвета, които надяваме се ще помогнат да се направи правилния избор:
- В качеството на основен обектив изпробвайте несветлосилен телеобектив. Счита се, че обектив с фокусно разстояние около 200 мм. подхожда най-добре за подобни цели.
- В качеството на допълнителен обектив подберете най-светлосилния измежду тези, които обезпечават необходимото увеличение. Недостигът на светлосила при допълнителния обектив ща доведе до винетиране на изображението.
- За допълнителен обектив не използвайте тежки обективи. Те създават значително натоварване на преходника, основния обектив и закрепването на основния обектив къв камерата.
- Няма два вариобектива, които да работят в подобна схема. Като основен обектив може да се използват някои дългофокусни вариообективи, но не ни се отдаде да намерим нито един зум, подходяш за допълнителен обектив.
- Два макрообектива обикновено се стиковат лошо.
- Фокусиращата гривна на допълнителния обектив не играе никаква роля в нашия случай. Тя може да отсъства (например обектив от фотоувеличител) или да е повреден.
- При избора на двойка винаги дръжте диафрагмата на допълнителния обектив напълно отворена.
- Отчетете, че дистанцията на фокусиране на такава система е равна на работната отсечка на допълнителния обектив.
Не се опитвайте да постигнете увеличение, по-голямо от 4х. Дълбочината на рязкост при това увеличение е много малка и да се "хване" обекта е доста трудно. За снимане с два обектива е подходяща всяка камера. Единственото задължително условие е съвместимостта на основния обектив с камерата.Разбира се, че използването на камера с TTL мерене е за предпочитане. Ясно забележими са преимуществата на камерите, управляващи светкавица. Работата е там, че изчисляването на реалната светлосила на система от два обектива е проблемно, а използването на външен светломер или флашметър е крайно неудобно. Ако камерата ви няма TTL мерене без няколко пробни филма няма да стане.
Представите в статията снимки бяха направени с камера Canon EOS 50 с използван като основен обектив EF 100-300/4.5-5.6 и обектив 50/1.8 от отдавна неработоспособен фотоапарат "Алмаз". Тази система по изчисления позволява достигането на увеличение от 2х до 6х. За изработката на обръщащ пръстен са използвани дали всичко от себе си защитни филтри от тези обективи. След премахването на стъклото гривните на филтрите бяха залепени.
Снимането с увеличение от 2х до 6х изобщо не е лесна работа. В статиите и книгите, посветени на снимане в мащаб повече от 1:1 се споменава прекомерно плитката дълбочина на рязкост. Нито един фотограф, който познаваме не е успял да фокусира и дори да намери в зрителното поле неподвижен обект. Първото впечатление е - фокус няма никъде!
Ако не искате напразно да хабите време и нерви, сдобийте се с тежък професионален статив, професионална глава (не сферична) и макрорелси за фокусиране. Релсите представляват приспособление, което се поставя мещду статива и камерата и позволява преместването на камерата по направление към обекта и обратно и перпендикулярно. Работата е там, че фокусирането при такива увеличения изобщо не прилича на фокусирането при обикновената снимка. Отначало с промяна на фокусното разстояние на основния обектив се установява необходимия мащаб, а след това с преместване на камерата се "улавя" разстоянието, на което обектът попада в зоната на фокуса. Гривната за фокусиране при тези условия не работи на практика.
За вариообективите (особено евтините) са характерни незначителни луфтове. Десета от милиметъра обикновено не окозва влияние при обикновена снимка, но в нашея случай дълбочината на рязкост е по-малка от луфта. Леко докосване на обектива и обекта изчезва от зрителното поле. Следващата изненада е "люлеещият" се под. Паркет, дюшеме и други подови покрития не са достатъчно устойчива основа за статив с конструкция от два обектива. За да се "размаже" снимката е достатъчно да се пристъпи от крак на крак. Заниманията с макрофотография с такива увеличения в центъра на града, където под земята минават линиите на метрополитена, а по съседната улица се точат камиони и трамваи се усложняват от наличието на подтоянни и неконтролируеми вибрации.
Следващата трудност е малкото разстояние между играещата роля на челна леща задна леща на обърнатия обектив и обекта на снимката. Това разстояние е приблизително равно на работната отсечка на камерата, от която обективът е взет, в нашия случай 40-50 мм. В този случай е лесно да се докосне до обекта или окръжаващите го детайли при опит сюжета да се хване във визьора. При фотографираннето на живи обекти се налага да се следи да не се допрат до лещата и да оставят следи по нея. Не трябва да забравяме, че предната леща не е защитена от пряка светлина. Да се постави източник на запълваща светлина от страната на обектива е невъзможно. Или върху обекта пада сянка, или осветителят е твърде голям за да се събере между обекта и обектива. Рисуващият източник осветява лещата и може да увреди изображението.
Проблемите при снимането с големи увеличения не свършват дотук. Може би сте забелязали, че повечето насекоми прекарват много от времето си в почистване и привеждане в ред на външността си. Ако сте забелязали, надали сте придавали значение на това. Практически това поведение има значение. Още след първите опити за макрофотография с големи увеличения ще разберете, целият макросвят тъне в прах и мръсотии. Нежните венчелистчета на цветята при поглед отблизо се оказват покрити с пренесен от вятъра боклук, както и отходно място на всякакви невъзпитани пчели. Върху чудесните кристали има отпечатъци от пръсти. А в почти откъсващата се от тревичката капка роса присъства някаква странна утайка.
Още една неприятност е свързана с малката дълбочина на рязкост. Рязкост по цялото поле може да се постигне само при снимане на плосък обект, например крилото на пеперуда (въпреки, че не се препоръчва с големи увеличения, изобщо не е толкова красиво, като отдалече). Дори и малко по-продълговат обект като главата на муха не се побира в дълбочината на рязкост. В някои случаи промяната на ракурса позволява да се създаде интересна композиция при напълно приемлива дълбочина на рязкост на детайлите, но това изисква сериозна и упорита работа.
Съвършенството на оптичната система е макар и не най-важната, то поне крайно важна съставка на макрофотографията. Обектът, светлината и фона трябва да се виждат отчетливо във визьора. Без това е невъзможна творческата работа над снимката. Описаната в тази статия система дава възможност достатъчно добре да се види това, което снимате не само с отворена диафрагма, но (с използване на моделиращи халогенни осветители) и в режим за преглеждане на дълбочината на рязкост. При необходимост от две малки халогенни лампи на подвижни държачи и две синхронизирани TTL може да се създаде настолно фотостудио. Работата над композицията се извършва под светлината на халогенните лампи, а преди снимаката се заместват от светкавиците.
Това е всичко, което искахме да кажем по повод техническата страна на снимането с два обектива.
Виктор КАБАНОВ,
Дмитрий КОНСТАНТИНОВ
снимки авторите
