• В качеството на основен обектив изпробвайте несветлосилен телеобектив. Счита се, че обектив с фокусно разстояние около 200 мм. подхожда най-добре за подобни цели.
  • В качеството на допълнителен обектив подберете най-светлосилния измежду тези, които обезпечават необходимото увеличение. Недостигът на светлосила при допълнителния обектив ща доведе до винетиране на изображението. 
  • За допълнителен обектив не използвайте тежки обективи. Те създават значително натоварване на преходника, основния обектив и закрепването на основния обектив къв камерата. 
  • Няма два вариобектива, които да работят в подобна схема. Като основен обектив може да се използват някои дългофокусни вариообективи, но не ни се отдаде да намерим нито един зум, подходяш за допълнителен обектив. 
  • Два макрообектива обикновено се стиковат лошо. 
  • Фокусиращата гривна на допълнителния обектив не играе никаква роля в нашия случай. Тя може да отсъства (например обектив от фотоувеличител) или да е повреден. 
  • При избора на двойка винаги дръжте диафрагмата на допълнителния обектив напълно отворена. 
  • Отчетете, че дистанцията на фокусиране на такава система е равна на работната отсечка на допълнителния обектив.

 

  

Не се опитвайте да постигнете увеличение, по-голямо от 4х. Дълбочината на рязкост при това увеличение е много малка и да се "хване" обекта е доста трудно. За снимане с два обектива е подходяща всяка камера. Единственото задължително условие е съвместимостта на основния обектив с камерата.Разбира се, че използването на камера с TTL мерене е за предпочитане. Ясно забележими са преимуществата на камерите, управляващи светкавица. Работата е там, че изчисляването на реалната светлосила на система от два обектива е проблемно, а използването на външен светломер или флашметър е крайно неудобно. Ако камерата ви няма TTL мерене без няколко пробни филма няма да стане.

Представите в статията снимки бяха направени с камера Canon EOS 50 с използван като основен обектив EF 100-300/4.5-5.6 и обектив 50/1.8 от отдавна неработоспособен фотоапарат "Алмаз". Тази система по изчисления позволява достигането на увеличение от 2х до 6х. За изработката на обръщащ пръстен са използвани дали всичко от себе си защитни филтри от тези обективи. След премахването на стъклото гривните на филтрите бяха залепени. 
Снимането с увеличение от 2х до 6х изобщо не е лесна работа. В статиите и книгите, посветени на снимане в мащаб повече от 1:1 се споменава прекомерно плитката дълбочина на рязкост. Нито един фотограф, който познаваме не е успял да фокусира и дори да намери в зрителното поле неподвижен обект. Първото впечатление е - фокус няма никъде! 
Ако не искате напразно да хабите време и нерви, сдобийте се с тежък професионален статив, професионална глава (не сферична) и макрорелси за фокусиране. Релсите представляват приспособление, което се поставя мещду статива и камерата и позволява преместването на камерата по направление към обекта и обратно  и перпендикулярно. Работата е там, че фокусирането при такива увеличения изобщо не прилича на фокусирането при обикновената снимка. Отначало с промяна на фокусното разстояние на основния обектив се установява необходимия мащаб, а след това с преместване на камерата се "улавя" разстоянието, на което обектът попада в зоната на фокуса. Гривната за фокусиране при тези условия не работи на практика.
 

За вариообективите (особено евтините) са характерни незначителни луфтове. Десета от милиметъра обикновено не окозва влияние при обикновена снимка, но в нашея случай дълбочината на рязкост е по-малка от луфта. Леко докосване на обектива и обекта изчезва от зрителното поле. Следващата изненада е "люлеещият" се под. Паркет, дюшеме и други подови покрития не са достатъчно устойчива основа за статив с конструкция от два обектива. За да се "размаже" снимката е достатъчно да се пристъпи от крак на крак. Заниманията с макрофотография с такива увеличения в центъра на града, където под земята минават линиите на метрополитена, а по съседната улица се точат камиони и трамваи се усложняват от наличието на подтоянни и неконтролируеми вибрации.

Следващата трудност е малкото разстояние между играещата роля на челна леща задна леща на обърнатия обектив и обекта на снимката. Това разстояние е приблизително равно на работната отсечка на камерата, от която обективът е взет, в нашия случай 40-50 мм. В този случай е лесно да се докосне до обекта или окръжаващите го детайли при опит сюжета да се хване във визьора. При фотографираннето на живи обекти се налага да се следи да не се допрат до лещата и да оставят следи по нея. Не трябва да забравяме, че предната леща не е защитена от пряка светлина. Да се постави източник на запълваща светлина от страната на обектива е невъзможно. Или върху обекта пада сянка, или осветителят е твърде голям за да се събере между обекта и обектива. Рисуващият източник осветява лещата и може да увреди изображението. 
 
Проблемите при снимането с големи увеличения не свършват дотук. Може би сте забелязали, че повечето насекоми прекарват много от времето си в почистване и привеждане в ред на външността си. Ако сте забелязали, надали сте придавали значение на това. Практически това поведение има значение. Още след първите опити за макрофотография с големи увеличения ще разберете, целият макросвят тъне в прах и мръсотии. Нежните венчелистчета на цветята при поглед отблизо се оказват покрити с пренесен от вятъра боклук, както и отходно място на всякакви невъзпитани пчели. Върху чудесните кристали има отпечатъци от пръсти. А в почти откъсващата се от тревичката капка роса присъства някаква странна утайка. 
 
Още една неприятност е свързана с малката дълбочина на рязкост. Рязкост по цялото поле може да се постигне само при снимане на плосък обект, например крилото на пеперуда (въпреки, че не се препоръчва с големи увеличения, изобщо не е толкова красиво, като отдалече). Дори и малко по-продълговат обект като главата на муха не се побира в дълбочината на рязкост. В някои случаи промяната на ракурса позволява да се създаде интересна композиция при напълно приемлива дълбочина на рязкост на детайлите, но това изисква сериозна и упорита работа.
 
Съвършенството на оптичната система е макар и не най-важната, то поне крайно важна съставка на макрофотографията. Обектът, светлината и фона трябва да се виждат отчетливо във визьора. Без това е невъзможна творческата работа над снимката. Описаната в тази статия система дава възможност достатъчно добре да се види това, което снимате не само с отворена диафрагма, но (с използване на моделиращи халогенни осветители) и в режим за преглеждане на дълбочината на рязкост. При необходимост от две малки халогенни лампи на подвижни държачи и две синхронизирани TTL може да се създаде настолно фотостудио. Работата над композицията се извършва под светлината на халогенните лампи, а преди снимаката се заместват от светкавиците. 
 
Това е всичко, което искахме да кажем по повод техническата страна на снимането с два обектива. 
 
Виктор КАБАНОВ,
Дмитрий КОНСТАНТИНОВ
снимки авторите
- Безсмъртниче.
- А това?
- Не зная.
- Нарича се четирилистник.
Огион се спря и посочи с обкования с мед накрайник на своя жезъл невзрачен треволяк. Хед го разгледа внимателно, взе повяхналия стрък и виждайки, че Огион няма намерение да говори повече, попита:
- Каква е ползата от него, Учителю?
- Никаква, доколкото знам. - Те продължиха и Хед скоро захвърли стръкчето.
- Когато започнеш да познаваш четирилистника през всичките сезони по корена, по листа и цвета, по миризмата и по семената, само тогава ти ще можеш да произнасяш неговото истинско Име. А това е по-важно, отколкото да знаеш каква е ползата от него..."
Урсула Ле Гуин. "Волшебник Земноморья".
Аз неведнъж съм писал за необходимостта от определяне на обектите на фотографията. Този път ще приведа само един довод. Със снимки на флората, фауната и минералите с липсващи правилни научни имена не работи нито един фотосток. Ще кажат - да, това са много красиви снимки но ние нямаме нужда от тях.
4.2. За какво и как да мислим
"Ох, обичам това нещо. Само че никога не ми се получава...."
(от коментарите в конкурса Nonstop Photos).
За да се научите да мислите за макрофотографията е нужно, като минимум да искате да се занимавате с нея. Всеки творчески акт е преди всичко волеви акт. Няма по-жалка гледка от възрастен мъж, обременен с оборудване за 3-5000 долара, който е пропътувал 100 км от града в гората и е разбрал, че няма желание за фотография....Никакво...И няма нито сили, нито желание.
За съжаление това е разпространено явление. Човекът е мислил, че иска да снима, а на практика е искал да има добри снимки. А това са различни неща. 
Възнамерявайки да посетим някой град, ние се сдобиваме с пътеводител. Без него трудно може да се планира времето и маршрута. Без него е непонятно какво интересно има. Възнамерявайки да посетим гората, ние подготвяме единствено екипировка за преодоляване на тегобите на дивия живот. А пристигайки на място, ние тъжно стоим край огъня, защото няма нищо за снимане в гората. Дърветата са еднакви, единствената форма на живот са комарите и кърлежите, цветята са само три артикула (сини, като кръстчета и червеникави). Мъка.… Добре, че не забравихме водката…
"Много тъжно е да ходим по земята и да не знаем за нея нищо. Даже няколко имена на  цветя..." Ремарк "Трима другари".
Сега четете тази статия и никой не може да подслушва мислите ви. Помислете колко сте непълноценни. Вие не знаете и никога не сте знаели как прораства хмелът, какво чуства и накъде лети сатирът, къде живее маразмиусът, кога цъфти венерината пантофка. И мислете за това дотогава, докато или не си признаете честно, че природната ограниченост не ви позволява да се занимавате с макрофотография, или не решите да се захванете с изучаване на заолбикалящия ни живот. Да се учи никога не е късно. Само нека не лъжем себе си. Това е глупаво и безмислено.
99% от снимките в жанра макро, които изпращат авторите във фотоагенциите с цел по-нататъчна продажба са банални в най-добрия случай, а в основната си част просто ужасни.
Защо пиша за това? Как да не пиша, съдейки по родните фотографски списания и последните фотоизложби никой не проумява това. Не че има смисъл да се боря с некомпетентността и халтурата във фотографията, но да информирам за наличието им никак не е вредно.
За последните 200 години за заобикалящия ни свят е е написано толкова, че при желание всеки може да се стане нелош специалист във всяка област. При желание.
Фотографията не е емоционален разряд или възклицание.
В идеалния случай фотографията е сложно и нееднозначно впечатление или преживяване, намерило своето въплащение върху хартията. За да не е банално, то трябва да се основава на знания и опит.