Няма и никога не е имало хора напълно равнодушни към влечугите. От тях са се страхували, тях са ги обожествявали, придавали са им демонични сили, изучавали са ги, опитвали са се да приготвят лекарства от тях, използвали са ги за храна и са се опитвали да ги опитомят. За последния век за тези интересни същества са написани огромно количество книги и научни статии, създадени са стотици документални филми и са направени милиони снимки. Днес на Земята живеят повече от 7000 вида влечуги. Те обитават всички континенти, с изключение на Антарктида. Населяват практически всички типове ландшафт, освен тундрата и арктическита пустиня. Най-големият брой живее на повърхността на Земята, но други са завладяли и други жизнени пространства: короните на дърветата, почвата, пресните и соленоводните водоеми, а в резултата на такова хоби като тераристиката и нашите домове.
По време на всички етапи от развитието си, човешкото общество, непрекъснато сблъсквайки се с различни животни е изработило към тях определено отношение. Гадовете са едни от най-интересните обитатели на Земята и именно тяхната странна (по човешките критерии) външност.
Необикновеното поведение и тяхната отровност са им направили лоша услуга. Разбира се има изключения, като преклонението към кобрата в Индия или към йероглифния питон в някои райони на Западна Африка, в основата на които лежат религиозни мотиви. Но във всички времена, при всички народи отношението към влечугите е било еднозначно. Накратко може да се изрази с известната източна пословица: "Посади дърво, възпитай син, убий змия". В настоящето повечето хора могат да видят влечугите по телевизията, на снимка или в зоопарка и общественото мнение леко се е изменило. Сега е прието змиите, гущерите и костенурките да са обект на възхищение, те са еталон на красота и грация, но … само до момента, в който човекът е застрашен от пряк контакт с тях. Смешно и тъжно е да се наблюдава не толкова рядката сцена, в която здрав мъж отначало се задъхва от ужас от напълно безобиден слепок или водна змия, а след това въоръжен със здрава тояга бърза да убие "опасната" твар. Макар, че понякога такова поведение може да донесе полза. Един мой познат знахар от едно селце - Ампутуце в южната част на остров Мадагаскар използва страха от рептилиите като своеобразна терапия при лечение на нервни разстройства. Отначало той упоява пациента с успокоителни тревни настойки, а след това ги потапя насила в близката рекичка. Докато болният се намира в състояние на леко замайване, Ретрама хвърля върху него едър брадавичест хамелион, каквито в изобилие се срещат в този район на острова. Ако пациентът прояви здрава мисъл и се хвърли в бягство се смята за излекуван, ако остане на място, терапията се повтаря отново до пълното му излекуване.
Да направим кратък инструктаж по техниката на безопасност. Може да сметнете тази фраза за нелепа шега, но между гадовете има много змии, а между змиите се срещат отровни. Необходимо е фотографът - анималист да се научи да отличава отровните от безобидните змии. Измежду змиите за отровни и опасни за човека се смятат 450 вида, от тях територията на бившия СССР обитават 11 (за България са 5 вида, 2 от които са регистрирани и 1 е отровен, без да е опасен за човека). Голяма част от видовете са разпространени в тропичните области, където са значителна опасност и нерядко са един от демографските фактори, ограничаващи естествения прираст на човешкото население. Фотографирането на отровните змии е трудно, тъй като не е възможно пълно съсредоточаване върху снимката, трябва постоянно да се следи поведението на животното и да се контролира дистанцията. По-добре е да се използва телеобектив, ако задачата позволява използването му и ако опитът ви в работата със змии е минималин. Някои видове отровни змии атакуват само напред (накъдето е насочена главата), но голяма част от видовете нападат с цялата си дължина практически във всички посоки. И понеже обикновено двигателната им реакция е по-бърза от тази на човека, фотографът работещ с опасен обект няма право да се отпуска и за миг. Не трябва да се забравя и факта, че слюнката на много неотровни змии може да окаже отравящо действие на човека. На територията на бившия СССР обитават два такива вида, отнасящи се към рода на леопардовите смоци. Освен това съществува и значителна група от "условно отровни" змии, чиито отровни зъби не са разположени отпред, а в задната част на челюстта. Катоэ правило, те се хранят с жаби и гущери, като инжектират отровата в процеса на поглъщане. Те не представляват пряка опасност за хората, защото при ухапването използват предните, неотровни зъби. Въпреки това, ако все пак се стигне до ухапване с отровните зъби настъпва типичното отрявяне със змийска отрова, понякога със смъртен изход.
Ако не сте уверени в правилността определянето на змиите, отнасайте се с тях като с потенциално отровни, което ще ви помогне да избегнете фатални изненади.
Не само отровните змии могат да причинят някаква вреда на здравето ви. Вараните имат токсична слюнка, практически всички едри змии и гущери - остри зъби, костенурките - мощни челюсти и т.н. При това болшинството от тях по силата на своята "злонамереност" не се колебаят да използват арсенала си при хващане с ръце. За крокодилите и алигаторите няма какво да се каже, даже съвсем млади екземпляри с големината на молив хапят достатъчно болезнено.
Големите домашни питони и бои, традиционно използвани от уличните фотографи с търговска цел, въпреки привидната си апатичност могат спонтанно да проявят способностите си на професионални удушвачи. Реакцията на душене може да бъде предизвикана от миризма, характерна за жертвите им (кокошки, зайци, плъхове), желанието да се пораздвижат и други случайни фактори. Започва се със хватка на челюстите, навиване на спирала и затягане, и през цялото това време постепенно поглъщане. Фактът, че "храната" е голяма, не смущава ни най-малко тези момчета. Не знам какво би се случило, ако голям питон реши да се позабавлява с някой човек, окачил го на врата си (очевидно ще го удуши, ще започне да го поглъща и когато стигне до раменете ще го изплюе). Но улавянето на на човешка ръка от 1,5 метров питомен тигров питон е много зрелищно. Удушената ръка в областта на предмишницата посинява удивително бързо заради недостига на кръв, а да се отстрани змията е невъзможно. В случая, който ми се отдаде да наблюдавам, "жертвата" заедно с хищника бяха потопени във вана. След известно време питонът реши, че все пак трябва понякога да се диша и прекрати този безперспективен лов. За щастие тези случаи са редки и не така опасни, както ухапването от отровни змии.
Когато ви ухапе змия, варан или каквото и да било друго голямо влечуго трябва да незабавно да предоставите повредения си организъм на грижите на съвременната медицина. Това не е случаят, в който да изобразите герой.
За снимането на всякакви екзотични животни в настоящото време съвсем не е задължително да си играете на велик пътешественик някъде извън границите на обикновената география. Най-удивителните и причудливи твари могат да живеят не толкова далече от вас в колекцията на научно-изследователско учреждение, зоопарк или частна колекция. Но снимането на чужди колекции не позволява на фотографа да използва в пълен обем своите творчески възможности и да използва "нормално" осветление. Някакви задоволителни резултати могат да се получат само достатъчно продължителна работа с обекта. Затова или ставате притежател, или го вземате за известно време за отглеждане. Отглеждането на влечуги е сложно, скъпо и изискващо знания занимание. Отглеждат се в терариуми - специално оборудвани стъклени съдове с вградено осветление, вентилация, убежища, декорация, добро подгряване и понякога водоем. Съвременният, правилно построен терариум с цялото си съдържание понякога струва повече от сходен по размер телевизор.
Снимането на влечуги е многопластово занимание. Няма никаква възможност в малка статия да се опишат методиката и техническите особености дори и съвсем кратко. Няма и да се опитвам, още повече, че в първата част на статията изчерпах своите повече от скромни способности за свързано изложение на мисли върху хартия. Вижте снимките, а аз леко ще ги изкоментирам:
Червеноопашата медянка (Gonyosoma oxycephalum Boie).
Тази змия води полудървесен начин на живот, не е отровна, но се отличава с особено свиреп характер. При среща с човека тя, както и повечето змии се опитва да се скрие. Изключение правят случаите, когато дистанцията между вас е по-малко от един метър. Тук се проявяват агресивните и наклонности. Някои особено хазартни екземпляри увлечени в боя могат в протежение на няколко метра да преследват отстъпващия
противник. Отстрани това изглежда крайно комично: 1,5 метрова змия съскайки и хапейки настъпва към измъкващият се от нея фотограф. Някои особи от този вид могат да достигнат до два метра дължина и да нанесат съвсем осезаеми ухапвания. Снимането на червеноопашатата медянка е най-добро в спокойно състояние, с телеобектив от разстояние 3-5 метра. Много неотровни змии в момент на опасност повдигат главата си и подобно на кобрата разтварят качулка, което е ефектно и естетично.
Зелена игуана (Iguana iguana L.).
Любимото влечуго на Майкъл Джексън, наравно с котките и кучетата отдавна се превърна в пълноправно домашно животно. Питомните екземпляри са безразлични към фотографите и съответно е лесно да бъдат снимани. Дивите са много подвижни, могат да удрят с опашка, която използват като камшик, а при опит да бъдат взети в ръце - хапят. Точно като всички останали влечуги тези стайни дракони е добре да се снимат след линеенето. Тогава окраската им е най-ярка, а очите ясни и изразителни. Всички драконовски атрибути шипове, рогчета и т.н.) тези животни придобиват с възрастта, младежите изглеждат съвсем скромно. Висококачествени снимки на игуани са толкова многобройни, че са станали "фотографска щампа", опитите да бъдат снимани някак по-различно се оказват не особено успешни.
Габонска усойница или Касава (Bitis gabonica Bibron et Dumeril).
Някои обекти са изключителен интерес за фотографите. И тук не става дума за външност. Посоченият вид усойница е интересен преди всичко с екстраординарните си способности на убиец. Един от първите внесени в Русия екземпляри от тази африканска твар за много кратко време смени цял ред собственици. Първият беше щастлив собственик на тази змия само няколко месеца, след което херпетологът не успя да стигне даже до телефона. Вторият собственик се оказа по-силен и се добра до телефона, но... не дочака бърза помощ. Третият си отряза пръстите. И така нататък. Така е формиран очарователен имидж - практически е незабележима в естествени условия, една от най-големите и най-опасните отровни змии при едно ухапване впръсква гиганска порция отрова, която убива на място. Как да не снимаш такова нещо?
При снимане на подобни обекти от близко разстояние е удобно да се използва прикрепен към лявата ръка щит от здрава пласмаса. Това просто за направа приспособление позволява напълно да се защитят ръцете и главата от всякакви неприятни попълзновения от страната на модела.
Папуански гигански гущер (Tiliqua gigas Schneider).
Всяко животно има свои фенове. Накои имат удивителни очи, други фотогенични пози, а този гущер - син език. Снимането на интересни аспекти от поведението на животните не е рентабилно за руския фотограф на свободна практика, тъй като хонорарите за публикации са ниски, а разходът на време и на лента умопомрачителен. Добре е да се снима за NG, за тях и 80 филма за сюжет са малко. Какво да направим? Наблюдаваме животното с фотоапарат до нас. Езикът се стрелва за част от секундата, как да познаем кога да щракнем със затвора?
Поне да намигваше или с крак да подаваше някакъв знак преди това, а той те гледа час след час и не си показва езика, истинска беда.
Боцнеш я с пръст отстрани - опитва се да хапе, след това стрелва езика си два пъти и пак стои като мъртва. А може да се обиди и да да се скрие в корените на близкото дърво, пък после я гони. След известно време методика все пак се създаде. На нишка беше привързана тлъста хлебарка, която може да се пуска бързо под носа на модела, а когато гущерът се обезпокои и започне да показва обонятелния си орган, хлебарката мигновено се вдига извън кадър и може да се снима. Методът се оказа не идеален, ту хлебарката попада в кадъра, ту езикът едва се показва или прибира, но малко или много е възможно да се получат прилични кадри.
