Цифровата фотография позволява разглеждането на резултатите на монитора, затова днес печатаме значително по-рядко, отколкото във филмовите времена.
Именно по тази причина растат и изискванията към качеството на хартиените копия: губейки време за подбор и обработка на най-добрите снимки, ние очакваме да видим не по-малко от прекрасен резултат. Как да постигнем максимално съвпадение между това, което виждаме на монитора и на фотохартия? При подготовката на файловете за печат у мнозина (даже опитни) фотографи възникват въпроси. Ще се постарая да дам отговор на най-често задаваните.
- Какви технологии за печат съществуват?
- Какво е минилаб?
- В какъв максимален размер може да се напечата файла?
- Каква е разликата между 10х15 и 11х15?
- Цял или изрязан кадър - как да задам режим на печат?
- Как се управлява рязкостта на отпечатъка?
- Каква хартия да избера - матова или гланцова?
- Как да направя така, че отпечатъка да съответства на изображението на монитора?
- Какво е корекция на цвета при печат и за какво е необходима?
- Как да разбера параметрите на корекциите, които е направил операторът?
- Може ли да се печата в истинско черно-бяло?
- Какви технологии за печат съществуват?
Най-разпространените днес технологии за печат сa:
- химичен процес
- струен печат
В първия случай изображението се проектира върху хартията на тъмно; по нататък отпечатъка постъпва в химически процес - проявяване, фиксаж, промиване. Точно като в доброто старо време, чак до изсушаването. Единствено гланцпреса няма, а лъскавата повърхност е реализирана в самия материал - това са матова, гланцова, а също и хартия с метализирано покритие) и др.
Във вторият случай изображението се формира от пигменти. Списъкът на материалите за струен печат е огромен: не само хартия, но и платно, джинс, мрежести тъкане, прозрачни и метални основи, винил, акварелна хартия и много други.
И двете технологии представляват голям интерес за снимащата аудитория. Всяка от двете има своите особености, предимства и недостатъци. При сравнението се разглеждат такива параметри, като формата на печат, спектъра от материали, себестойността, износоустойчивостта, цветовото пространство, скоростта на печат, цената на оборудването, изискванията за площ и условия на експлоатация, стабилност на параметрите на печат, възможността за тиражиране, последваща финална обработка (покриване с лак, ламиниране, подлепване върху основа) и т. н. Трудно е да се нарекат конкуриращи се технологии. За различните задачи се използват различните възможности.
По експертни оценки, делът на химичния фотопечат днес е около 85-90% от общия обем. В рамките на тази статия ще стане дума за химическия фотопечат. Макар, че повечето разгледани въпроси са напълно приложими и за струйната технология на печат.
- със съотношение на страните 2:3
- със съотношение на страните 3:4
- overall (целият кадър)
- cut (изрязан кадър)
- real size (реален размер)
Да разгледаме действието на тези режими по-подробно:
Как се управлява рязкостта на отпечатъка?
От гледна точка на управлението на резкостта, най-голям интерес представлява режимът real size. Само в този случай машината гарантирано не прави ресайз, т.е. промяна на линейните размери на изображението. При печат в режим real size един пиксел от изображението отговаря на един пиксел от отпечатъка, което ни позволява в необходимата степен да се управлява резкостта на печат.
Повечето лаборатории, в т.ч. и професионалните предлагат два режима на печат - overall и cut. Въпреки сложността на тези параметри, не е възможно да не се зададе един от тях. А в режим real size се отнася към допълнителните възможноти за печат. Той е по-труден за разбиране и неминуемо ще донесе брак, ако файловете не са подготвени както трябва. На практика този режим се използва доста рядко, тъй като подготвянето на файловете за такъв печат е трудоемко и не могат да се използват със същото качество за печат в друг формат. Режимът real size обикновено се използва за задачи, в които предаването на резкостта на изображението с висока точност е критично.
Каква хартия да избера - матова или гланцова?
Този уж прост въпрос ни кара да се замислим всеки път, когато поръчваме печат на снимки. Именно защото не можем да направим еднозначен избор веднъж завинаги, производителите на хартия и лабораториите предлагат като минимум два варианта, а в някои случаи и повече.
Изборът на типа хартия в голяма степен е субективен и в по-малка зависи от конкретната задача. На някои се харесва блясъка на гланцовата хартия, други харесват факта, че върху матовата не остават следи от пръстите. Широко разпространено е мнението, че като че ли гланцовата хартия е по-контрастна, но измерванията на този показател не го доказват. Вероятно става дума за особеност на зрението. Цената също е еднаква.
Важен фактор са условията на разглеждане. Ако отпечатъкът ще е закачен на слънчевата стена на стаята, не бих ви посъветвал да го отпечатате на гланцова хартия. По-трудно е да се дадат препоръки против печат на матова хартия, въпреки че по-малко хора я харесват.
Не бива да забравяме и хартията metallic, която предлагат много съвременни лаборатории. Тя е покрита със специален слой, който не само не отразява светлината, но и увеличава невероятно устойчивостта на отпечатъка: да се скъса подобна снимка е невъзможно практически. Metallic отлично подхожда за ярки и урбанистични сюжети. Тази хартия е значително по-скъпа и рядко се приемат поръчки за размери, по-малки от 20 х 30 см.
На практика хората често сменят вида хартия от поръчка до поръчка. Не съветвам на въпроса за избора на хартия да се отделя прекалено внимание - действайте по настроение, това ще ви донесе по-голямо удоволствие. Сменяйте типа на хартията, експериментирайте! Старайте се в момента на поръчката да имате под ръка снимки, отпечатани на различните видове хартия - тогава ще опресните усещането си и ще измерете това, което ви е легнало на сърцето в момента.
Как да направя така, че отпечатъка да съответства на изображението на монитора?
Съответствието на изображенията на отпечатъка и на монитора е комплексна задача, изискваща поддръжка и от страна на фотографа, и на лабораторията. За обезпечаването на максимално точно цветопредаване от файла към отпечатъка е необходимо:
калибриране на монитора. За това можете да се използвате от услугите на специалист или да си купите спектрофотометър и да научите да работите с него. Някои практически съвети относно калибровката могат да се намерят, напр. в статията на Сергей Щербаков "Настройка и калибровка на монитора. Комплектите Pantone/Gretagmacbeth Eye-One Display LT и Eye-One Display 2" /Все още не е преведена/. Когато обаче интересът ви е по-сериозен, съветвам да прочетете статията на Алексей Шадрин "Колориметрична настройка на монитори. Теория и практика";
избор на фотолаборатория, която обезпечава поддръжка на профилите на хартията;
Профилът описва цветното пространство на хартията и конкретното устройство, използвано в конкретните условия. Поддръжката на профили от страна на лабораторията изисква обезпечаване на стабилни условия на печат (влажност, температура, химия, хартия и др.) и комплекс от регламентирани дейности за калибровката на оборудването. Ако става дума за работа с Adobe Photoshop, съществуват няколко начина за работа с профили, основните от които са:
предварително преглеждане на бъдещия отпечатък в режим View - Proof Colors. За целта е нужно профилът да бъде записан в специална директория на операционната система. В Windows XP профилите се разполагат в C:/WINDOWS/system32/spool/driver/color, в MacOS X - в Library/ColorSync/Profiles. За да се извърши това трябва да натиснете десния бутон на мишката върху файла и отвореното меню да зададете "Установить профиль". После при работа с Adobe Photoshop избираме необходимия профил View - Proof Setup - Custom. В този режим можем да видим как ще изглежда нашият файл на хартия - отчитайки особеностите на конкретните условия на печат. При необходимост във файла могат да се внесат поправки;
конвертиране на графичния файл в профила на устройството/хартията с помощта на командите Edit - Convert to Profile. Препоръчваният за повечето случаи метод на конвертиране (Intent) е Perceptual. В момента на конвертиране се извършва математически подбор на цветовете изхождайки от възможностите за печат - по такъв начин, че цветовете на отпечатъка да са максимално близки на цветовете във файла. Този метод на цветопредаване е най-точен, но внася необратими изменения във файла, който не може да се използва при други ситуации. Ако конвертирате изображението с профил, задължително съхранявайте файла за печат като отделно копие;
конвертиране в печатната машина. Като правило, минилабовете не поддържат такава възможност, само голямоформатните машини Durst умеят преизчисляват цветовете самостоятелно. За целта машината трябва да знае изходното цветно пространство, в което е обработван файла. При запаметяването на файловете трябва да се убедите, че ICC Profile е отметнат. Минилабовете игнорират присвоените профили.
Какво е корекция на цвета при печат и за какво е необходима?
Качеството на отпечатъка зависи от качеството на изходния файл. Може да се отпечата практически всяко изображение, без значение дали е заснето от любител или професионалист. Но за постигане на оптимален резултат, файловете от камерата или скенера обикновено се оценяват като суров материал, изискващ по-нататъшна интерпретация.
Като правило, всяко изображение може да бъде подобрено в някаква степен с елементарна или сложна компютърна обработка. Резултатът зависи от качеството на изходния файл, характера на изображението, творческите задачи, опита и времето на разположение. Особено актуална е обработка на на файловете при печат в голям формат. Към задачите при подготовка на файловете се числят проверка, анализ на проблемите и възможни начини за подобряване на оригинала, корекция на цвета, контраста, яркостта, наситеността чрез селекция на области на изображението и т.н.
Ако не владеете тези обработки, елементарни корекции могат да се поръчат на оператора на машината. Ако сте подготвили файла самостоятелно, по-добре да предупредите да не се променя нищо: тогава операторът ще отпечата изображението без допълнително вмешателство. Ако изберете снимката да се коригира от оператора, той ще направи това по собствено усмотрение и ако сметне това за необходимо. Такава корекция е насочена за отстраняването на видимите дефекти на снимката(сивото да е неутрално, небето - синьо, тревата - зелена). Ако в кадъра има хора, база за цветната корекция стават лицата им. При работа с цвят операторът манипулира следните параметри:
- цветен баланс
- плътност;
- контраст.
В случай на необходимост операторът може да промени наситеността и рязкостта на изображението.
Цветната корекция от оператор е необходима също в случай на печат от филм. Не всеки фотограф може да си позволи да сканира филма и да обработи кадрите преди печат. Давайки конкретни изисквания за корекции, не се притеснявайте да ги опишете подробно. Не се срамувайте да кажете фрази като "направете ги по-наситени", "по-контрастно би било по-добре", "предпочитам малко по-тъмно" и т. н. Корекциите са субективни, затова колкото повече информация за предпочитанията ви, толкова по-близо да очаквания резултат ще бъдат снимките.
Как да разбера параметрите на корекциите, които е направил операторът при печат?
Ако са ви харесали (или не) корекциите на оператора, вие можете да разберете какво точно е направил. При печат в професионални лаборатории тази информация се разполага на обратната страна на всеки отпечатък и се нарича "бекпринт" (backprint). Съдържанието на бекпринта зависи от типа на печатната машина и параметрите на печат. Долу е дадена разшифрововане на бекпринта.
1 - Име на лабораторията.
2 - В скобите е указан номерът на кадъра във филма и името на файла.
3 - Номер на отпечатъка в поръчката (вътрешна номерация на машината).
4 - Източник на печат, например:
CN - цветен негатив;
CP - цветен позитив;
HD - файл;
BN - ч/б негатив;
BNO - монохромен филм;
SN - машината е настроена на режим сепия.
5 - Номер на поръчката по номерацията на машината.
6 - Номер канала настройка на хартията.
7 - Цифри с минус или плюс - корекция по цветни канали в последователност
жълт - пурпурен - циан, плътност. N - отсъствие на корекции. След 9 идва A и така до F, което съответства на 16.
8 - Двуцифрено число.
9 - Други корекции, където:
AC - контраст;
AСh - контраст в светлите зони;
ACs - контраст в сенките;
SA - наситеност;
AS - рязкост;
GR - подтискане на шума.
10 - Автоматично мащабиране.
11 - Ръчно мащабиране.
Може ли да се отпечата истинско черно-бяло?
В съвременните лаборатории печатът се осъществява в "цветен процес", т. е. се използват цветна хартия и цветна химия. Печатът на истинска ч/б хартия е възможен на теория, но на практика за това е необходимо да се поддържат специални настройки на печатната машина (химия, хартия). Тъй като ч/б печат на фона на цветния е екзотична услуга, трудно може да се намери лаборатория, която поддържа машина специално за този печат - просто е неизгодно. Затова се налага да се задоволим с ч/б изображение на цветна хартия. Незначителният цветен оттенък в този случай е неизбежен, той може единствено да се минимизира (до невидим за окото) ако се печата в професионална лаборатория, които осигуряват стабилни условия на печат. Практиката показва, че най-добрите резултати се постигат при конвертирането на черно-бялото изображение в профила на хартията/устройството.
2008 © Павел Косенко
