Психолози изследвали причините, подтикващи хората да снимат. Анализирали са огромни масиви от любителски снимки. За класификацията на сюжетите е привлечен контингент от хора, далеч от фотографията. По този начин, наименованията на сюжетите не са натрапени от специалисти, а са предложени от аморфна маса от обикновени зрители.
Характерни са дори самите имена на групите и процентното разпределение на най-разпространените сюжети:
1) сам човек на улицата (т.е. не в помещение) - 16,7 %;
2) дете - 11,5 %;
3) двама души - 9,8 %;
4) родители и деца на улицата - 9.8 %;
5) група хора позира на улицата - 8,6 %;
6) бебе - 7,2 %;
7) пейзаж, натюрморт - 6,8 %;
8) родители и деца в помещение - 6,7 %;
9) хора правещи нещо - 5,9 %;
10) сам човек в помещение - 5,7 %;
11) група деца позира - 4,1 %;
12) група хора позират в помещение - 3,4 %;
13) компания, на маса - 2,1 %;
14) група деца правещи нещо - 1,9 %.
Както е видно, призивът "снимай ме" (снимай ни) преобладава. На второ място са снимките на деца. При това "група деца правещи нещо" е на опашката. Оттук може да се направи извод, какво трябва да се снима, ако искате да приближите до кохортата от истински фотографи. Както е известно, заснемането на портрет и снимането на позиращ човек не е едно и също. Забележително е също, че снимките се правят преобладаващо извън помещенията, въпреки, че най-голямата и най-съдържателната част от нашия живот преминава под покрива, вътре в интериора. Обнадеждава фактът, че сюжетите в които никой не позира ("пейзаж, натюрморт") не са на последно място.
Ако искате да сте оригинални, не правете това, което прави масата!
2010 © MACROPIC
