Основи на снимките от натура

За фотографирането на диви животни е необходимо познаване на поведението им и владеене на фотоапарата. Искате да правите добри снимки - усъвършенствайте тези две неща. И най-изкусните ловни умения няма да ви помогнат, ако правите грешки при фокусиране, настройка на скоростта и диафрагмата, както и най-умелото боравене с фокуса и експозицията няма да ви подскаже как да изберете най-доброто място, където да намерите и заснемете чуствителното и много предпазливо животно.

Снимането на диви животни е занимание сложно и изискващо много време. Затова първата задача е да се придобие увереност в собствените си сили. А увереността идва с успехите. За начало е важно да се избере момент, в който е възможно да се приближите близо до животното. Наблюдения могат да се првят и в зоопарка, макар че там те рядко се държат естествено и вие няма да успеете да почерпите нещо полезно. За тези цели най-подходящи са националните паркове и резерватите.

Например в някои части на националния парк Читуан в Непал професионалните водачи могат за еднодневна екскурзия да ви покажат десетки видове различни бозайници. Животните така са свикнали с това, че даже и по време на обикновена разходка могат да бъдат наблюдавани достатъчно близко разстояние.

При такива идеални условия няма нужда от бързане, най-важното е да се заснеме кадърът. При това може да се постараете да използвате най-пълно фотогеничността на обекта. Ако животното нее плашливо, опитайте, променяйки зрителната точка да намерите по-подходяща композиция и осветление. Бързината на реакциите неизбежно ще дойде с опита, овладявайте тази наука бавно, без да се притеснявате, че правите грешки.

Наблюдавйте животните без да съжалявате за времето си. Отбелязвайте навиците им, учете се да предугаждате поведението им и се старайте да запечатате най-интересното. Изучавйте взаимоотношенията на животното с със средата на обитание. Снимайте, използвайки възможните варианти: различни ракурси, едър план, включвайте окръжаващата среда в кадъра.

При всяко животно има най-фотогени'ни пози. Необходимо е да умеете да ги видите. Практически невъзможно е да се получи висококачествена снимка на непознато животно. Както и при портретната художествена фотография е нужно голям опит в работата с конкретен обект.

Снимане с подход

Има два основни приома за фотографиране на дивите животни, изключвайки най-дребните същества - с подход и от укритие. При издебването, много зависи от случая, нужни са опит и търпение, затова апаратурата трябва да е по-малко, изразходват се по-малко сили за подготовка, отколкото при снимки от укритие. Трудно е да се предскажат резултатите, често завършва с неуспех, но за новаците този метод не е така страшен в сравнение с тегобите по пренасянето, строителството и чакането в укритие. А и в неизвестността има хазарт.

Навици на животните

Снимането с подход много прилича лова, където много се взаимства от самите животни. И значително по-сложно. За да отстреляте птица е достатъчно да се приближите на разстояние 30 - 40 метра от нея. За получаването на ясно, достатъчно мащабно изображение на птица с помощта дори на дългофокусен телеобектив с фокусно разстояние 300 мм. дребните пойни птици трябва да се снимат най-много от 3 - 4 м., а птиците с размер на врана - 5 - 7 м. При фотографирането на толкова едри птици като глухарите и жеравите е желателно дистанцията да е 10 - 15 м. Нужно е да се отчитат и други трудности, възникващи в момента на снимките, когато ни се е струвало, че всичко е готово и може да се премине към снимане: внезапно влошаване на осветлението, неподходяща посока на слънчевите лъчи, препятствия между обектива и обекта на снимка и т.н. Даже незначителни прегради - редки храсти, трева, листа понякога сериозно пречат на фотоловеца.

За успешна снимка вие трябва да познавате начина на живот на животните, които възнамерявате да фотографирате, навиците, размножителния период, хранителните навици, кога е най-лесно да се приближите към тях - с две думи общата схема на поведението им през годината и през денонощието.

За успешна снимка вие трябва да познавате начина на живот на животните, които възнамерявате да фотографирате, навиците, размножителния период, хранителните навици, кога е най-лесно да се приближите към тях - с две думи общата схема на поведението им през годината и през денонощието.

Ако това не ви е известно се налага да запълвате празнините. Работейки в официален, добре организиран резерват, на място може да се намери специализирана литература, могат да ви помогнат работещите там, както и професионален водач. Казаното горе се отнася и за всички други видове снимане на животни, но при снимане с подход това е единственият начин да н намерите животните.

Някои животни са особено активни при изгрев и залез. От това зависи не само изборът на фаза от деня, но също и апаратура и филм, възможно е заради недостига на светлина да се наложи използването на високочуствителен филм и светлосилни обективи. Ако вашият обект живее в стадо или друга група, едва ли ще ви се отдаде да го намерите просто разхождайки се из територията, която обитава. В местата с рязко изразени сезонни дъждове и суша, като например мусонните райони на Азия, животът често зависи от разпределението на водата. В сухия сезон водата се съхранява на отделни територии, и именно там през това време на годината ще има голямо струпване на животни.

Това е само частица от тези знания, които отделят успеха от неуспеха. Ролята на щастливия случай е голяма при всички видове фотолов, но познаването на навиците на животните увеличава вероятността за успех.

Умението да разбираме животните

Една основните грижи на фотоловеца е да остане незабелязан. В зависимост от това, какво животно се опитвате да фотографирате, обръщойте особено внимание на шума, движенията и миризмата.

Възприятията на животните и птиците

Като правило, обострянето на определено възприятие при животното или птицата е обусловено от начина му на живот. Познаването на поведението и привичките на животните ще подскаже, че за него най-главно е обонянието, зрението или слухът. За хищниците е необходимо добро зрение, за да проследят жертвата си. Животните, обитаващи места с ограничена видимост, да кажем гъста гора разчитат повече на слуха и обонянието си, отколкото на зрението.